— Не, не е това. — Тя прехапа устни и Крис с изненада забеляза сълза, която бързо беше избърсана. — Проклета да съм — простена Валия. — Не мога да се изразя точно. Дори не зная какво се опитвам да кажа, освен че ти благодаря. Дори и да не си спомняш… — Тя бръкна в торбичката си, извади нещо и го натика в ръката му. — Това е за теб — прошепна, изправи се и излезе, преди той да разбере какво става.
Разтвори пръсти и видя яйце на Титанида. Жълтеникаво като самата Валия, но с черни заврънкулки. Върху твърдата му повърхност се мъдреше изящен надпис на английски:
Валия (Еолийско соло) Мадригал: Късметлията Мейджър
26-ти Гигарот, 9 761 811 695 рот (2100 година след Христа)
„Гея не казва защо се върти.“
19. Вечна младост
— Ако се притесняваш от иск за бащинство — каза Чироко, — успокой се. Титанидите не го правят по този начин.
— Не исках да кажа… може би лошо се изразих.
Крис се намираше в кануто на Чироко. Беше седнал в средата, а Магьосницата се беше отпуснала на носа. Положила на възглавница морната си глава. С подпухнали сини торбички под очите и нездрав цвят на лицето. Все пак състоянието й се беше подобрило значително за последните часове. Крис предпочете да пътува с Чироко, за да я поразпита за секса между човек и Титанида, но отложи въпросите, когато я видя на какво прилича.
Не само той бе сменил лодката. Сега Габи плаваше с Обой и Робин, а флотилията бе предвождана с голяма преднина от Валия и Псалтерий.
Преминаха под Стълбата на Чироко, нещо, което Крис би предпочел да не преживява. Увисналият над главите им масивен кабел го подсети за онзи ветровит ден на „Голдън гейт“, когато Дулцимер го накара да стъпи на пътеката, водеща към Гея. Стълбата на Чироко приличаше на въже на мост. На мястото на кулата обаче се намираше само зейналият коничен отвор на спицата над Рея, смаляваща се в безкрайността заедно с невидимия кабел. А той самият представляваше експоненциална крива, една геометрическа абстракция, превърната в реалност. Дузина мостове като „Голдън гейт“, наредени един до друг, едва ли биха обхванали неговата ужасяваща необятност.
Сега бяха на минути път от мястото, където се сливаха Офион и Мелпомена. Тук водите се позабързваха, сякаш за да се подготвят за предизвикателството на Астерийските планини, тъмнеещи на изток.
Крис отмести поглед от реката и отново пусна въдицата.
— Най-напред, зная, че тя вече е бременна. Допускам, че става въпрос за дете. Прав ли съм?
— Все още мислиш с категориите „баща“ и „майка“ — отвърна Чироко. — В случая ти си потенциален преден-баща, а Валия — потенциална предна-майка. Яйцето може да се имплантира в, е… да речем, в Кларинет, и тогава той ще бъде задната-майка, след което всеки от останалите трима може да оплоди яйцето, включително и Валия.
— Но не и преди да те опозная малко по-отблизо — отбеляза Кларинет от задната част на лодката.
— На мен хич не ми е до смях — каза Крис.
— Съжалявам. Определено не става въпрос за дете. Първо, не бих одобрила такова дете. Второ, никоя Титанида не би отправила дори предложение за дете, без изтънко да е обмислила всичко. И трето, яйцето е при теб.
— Но тогава за какво става въпрос? Има ли това особено значение за дара? Какво иска да ми каже?
Май на Чироко не й се отговаряше на въпросите му, но после тя въздъхна и омекна.
— Не е задължително да означава нещо. Е, означава, че тя те харесва, това е сигурно. Първо на първо, не би правила любов с теб, без да те харесва, а и не би ти дала яйцето, ако си й отмилял. Титанидите са сантиментални, нали разбираш? В дома на коя да е Титанида ще намериш лавица, отрупана с такива яйца. Дори едно на хиляда не бива използвано, нито пък някой смята да го използва. Те са нещо обичайно като… като кондомите по алеите на влюбените.
Кларинет шумно изпръхтя.
— Сравнението не е блестящо, нали? — каза Чироко и дори успя да се усмихне.
— Какво е това кондом?
— Не си и чувал, а? Средство за еднократно предпазване. Между впрочем, аналогията е уместна. Всеки път, когато женската Титанида се съеши предно, след около два хекторота се пръква едно такова яйце. Сиреч след двеста рота, ако там, откъдето идваш, все още не учите метричната система. Твърде показателно е, че една Титанида знае що е кондом — тя никога не е виждала такова нещо! — а едно човешко същество не знае. На какво ви учат тогава? По история май започвате от 2096 година, а?
— Всъщност, мисля, че сега включват и 2095.
Чироко потърка челото си и се подсмихна.
— Съжалявам. Май се отплеснах. Твоето образование или неговата липса не е мой проблем. Да се върнем на Титанидите… повечето яйца се изхвърлят. Ако не веднага, то при следващото пролетно почистване. Някои биват пазени като скъп спомен, дълго след изтечането на срока на годност. Той, между другото, е пет години. Належащо е да се има предвид двойнствената природа на секса при Титанидите. Задният има две цели, едната от които доста по-банална: просто за отмора, или хедонизъм. Прави се и на обществени места. Другата цел е създаването на поколение, за което се изисква разрешително и което не се случва толкова често, колкото биха желали. Фронталният секс е нещо по-различно. Изключително рядко се практикува само за създаване на яйце. Почти винаги е израз на близко приятелство или обич. Това не е точно любовта, позната и на двама ни, защото Титанидите не се свързват на двойки. Но те наистина обичат. Това е едно от нещата, които знам със сигурност, а списъкът от нещата, които знам, наистина не е дълъг. С онзи, с когото не бленува да има преден секс, Титанидата не би правила заден. Предният секс е нещо свято. Що се отнася до човеците, понятията малко се променят, защото човеците не могат да правят заден секс. Някои по-либерални Титанидите смятат, че предните лудории с човеци не са неморални. Трябва да става в уединение, но не е задължително да има обич или приятелство с човешкото същество. Така ли е, Кларинет?