— Вярно е — бе отговорът.
— Защо не продължиш ти? — предложи Чироко. — Цепи ме главата.
Когато Крис се извърна, Кларинет престана да гребе за момент и широко разпери ръце.
— Няма много за казване. Чироко засегна всичко.
— Тогава според теб яйцето е просто сувенир. Валия е разстроена само защото нищо не помня. И не е влюбена в мен.
— О, не, нямах предвид това. Валия е една старомодна девойка, което никога не е се е сексирала с човеци. Тя лудо те обича.
При бурно време на Гея площта, над която пада нощ, се увеличава. Когато групата премина устието на Мелпомена, навлязоха в земи, които обикновено се класифицират като зона на здрача. Сега там беше нощ.
Ала нощите на Гея никога не са непрогледни. При ясно време дори в центъра на Рея беше толкова светло, колкото в ясна земна нощ при пълнолуние. Когато има облаци, тъмнината се сгъстява, но никога не става непрогледна. Земите в полите на Астерийските планини бяха осветени от мекия блясък зад облачния слой. Поставиха фенери в ниши отзад в канутата и групата продължи пътя си.
По брега започнаха да се появяват високи дървета. В началото редки и разпръснати, те скоро се превърнаха в гъста гора. Дърветата наподобяваха борове, имаха прави стволове и тънки листа. Тук-таме се срещаха и храсталаци. Крис забеляза стада от шестоноги същества, които се движеха с впечатляващи скокове, подобно на кенгурута. Чироко му обясни, че тази област е остатък от първичната гора, сътворена от Гея като млад Титан, и че първичните растения и животни, подобни на видените сега, все още се срещат в планините.
Навлязоха в тесен каньон и Крис откри една изумителна илюзия. Привидно като че ли се движеха нагоре по хълма. Заобикалящите ги склонове бяха насочени на изток, а дърветата растяха наклонени само на няколко градуса от вертикала, вследствие на което върхарите им се изместваха на десет-двайсет метра от корените. Щом свикнеше с тази гледка, окото започваше да приема, че те са наистина вертикални, а реката преодолява гравитацията. Поредната шегичка на Гея.
Когато Титанидите насочиха канутата към брега в началото на тясно дефиле, заваля дъжд. Навсякъде кънтеше грохот като от огромен водопад или разбиващи се в брега вълни.
— Аглая — обясни Габи, помагайки на Крис и Валия да издърпат лодката на брега. — Вероятно няма да я видите, освен ако облаците не се разкъсат.
— Какво е Аглая?
Габи описа работата на триото речни помпи, докато Титанидите разглобяваха канутата. Работата им спореше. Освобождаваха дървената конструкция от сребърната обвивка, правеха я на вързопчета и я нареждаха в дисагите. Чудеше се какво ли ще стане с дървените ребра, киловете и дъното. Очевидният отговор бе, че ще ги изоставят.
— Когато ни потрябват канута, можем да си направим нови — обясни Валия. — Но не и преди да прекосим Среднощното море и да навлезем в Крий.
— Как тогава ще прекосим морето? Ще се държим за ръката на Магьосницата и ще вървим по водата?
Валия не благоволи да отговори.
Хората яхнаха Титанидите и кавалкадата потегли сред сгъстяващия се мрак.
— Построих този път преди сума години — каза Габи.
— Наистина ли? А с каква цел? И защо не се поддържа?
Намираха се на онзи участък от Околовръстната магистрала на Гея, по който бе минала Габи на път за Къщата на песните. Титанидите криволичеха, избирайки пътя си през прораслите лози.