— Нали виждаш Обой — ей там, с мачетето. Растенията избуяват прекалено бързо, изисква се поддръжка, а никой не му се занимава. Не са много хората, осъществили пътешествието около Гея. Идеята по принцип си беше смахната. И я поддържаше единствено Гея, но нейните желания тук са закон, така че аз я реализирах.
— С какво?
— Главно с Титаниди. За строежа на мостовете ми се наложи да докарам с цепелин двеста от тях. За изравняване, оформяне на наклона и полагане на асфалта…
— Асфалт? Ти се шегуваш.
— Не, ако е по-светло ще видиш някои остатъци. Гея нареди асфалтираното платно да е с ширина над два метра и не по-стръмни от десет процента наклони. Изградихме петдесет и седем въжени висящи моста и сто двадесет и два на колони. Повечето съществуват и до днес, но доста бих се замислили, преди да ги използвам. Ще решаваме за всеки поотделно.
Габи и преди бе споменавала за магистралата. Крис прецени, че с удоволствие би му разправила още, но ще трябва да я подпитва. Пък и му беше приятно да слуша.
— Няма да седнеш да ми разправяш… че сте се движели с дирижабли? И сте мъкнали асфалт с цепелини. Сама каза, че ги е страх от огън, а и са ви били необходими тонове асфалт.
— Така е. Гея скалъпи набързо нещо — всъщност няколко неща, — които облекчиха работата, но въпреки това не беше особено приятно. Единият от изродите бе колкото динозавър и плюскаше. Използвах петдесет такива добичета — те разчистваха просека през гората, а подире си цвъкаха големи купчини дървесна каша. Мисля, че бяха способни едва една хилядна част от кльопачката, така че изяждаха огромно количество дървета. После идваха едни други чудовища — кълна се, че не лъжа — с габаритите на влакова мотриса, които омитаха дървесната каша и серяха асфалт. Не можеш да си представиш вонята. Не беше качествен, чист асфалт — който, като си помисля сега, не смърди чак толкова, — тези… тези отпадъци бяха фрашкани с кетони и не знам още какво. Представи си триседмична китова мърша. Горе-долу така ухаеше. За щастие, не се налагаше да стоим до задниците на тези твари. Мелниците — така наричахме дървоядните — не бяха големи мозъци, но все пак отбираха и се поддаваха на дресировка, та бяха научени да ядат само дървета, напръскани с определена миризма. Ние вървяхме напред, за да маркираме трасето, а мелниците ни сподиряха. После тръгвахме след тях и наривахме дървесната каша по трасето. После пускахме стилаторите — асфалтосерите, нали разбираш. Викахме им дестилатори. Завеждахме ги до кашата и те се залавяха за работа. Стояхме на десетина километра от подветрената страна. Почти бе изключено да се отклонят от трасето, защото се прехранваха единствено с дървесна каша. И не каква да е, а смляна от търбусите на мелниците. Имаха мозъци като на плужеци.
След две или три седмици, когато за дезинтоксикация на материала, пристигах аз, с екип от четирийсет или петдесет Титаниди, докарвахме големите валяци, утъпквахме материала — фокус-покус — и ето ти магистрала. Разбира се, каквито си бяха говна, стилаторите току се повреждаха, например ако някъде трасето от каша не беше идеално. Тогава буксуваха и виеха като двестатонни псета. Теглехме чоп кой ще отиде да оправя проклетата кочина. Случи се на няколко пъти и трябва да ти кажа, че на човек трябваше да му е отмилял животът, за да отиде там. Докато не реших проблема.
— Как?
— Намерих една Титанида, халосана с меч по физиономията по време на Войната с Ангелите — самодоволно рече Габи. — Някакъв нерв й беше прекъснат и не нюхаше миризмите. Пращахме нея да оправя тия бакии, ама и тя едвам издържаше. Когато приключихме, накарах Роки на следващия Карнавал да я удостои с правото да стане майка, толкова й бях благодарна.
Разбира се, не целият път е асфалтиран. Би било глупаво, дори от страна на Гея. Кой ти асфалтира пустинни пясъци или лед. Една трета от Гея са пустини или замръзнали земи. Там прокарвахме пътеки — при възможност — и изградихме верига крайпътни станции. Ако човек загази и се натъкне на колиба с надпис „Строителна компания Плъджет“ на вратата, поне ще знае кой я е поставил там.
— Как прекарвате каруци по леда2 — запита я Крис.
— А? Ами, като по лед. Малцина са успели да прекарат каруца по Околовръстния на Гея. Слагаш й плазове. Придържаш се към замръзналия Офион в Тея: май няма друг път през планините. Океан е едно огромно замръзнало море, доста равно, така че не създава проблеми, ако за Океан изобщо може да се каже, че не създава проблеми. В пустинята трябва просто да си проправяш пътя както ти изнася. Направихме няколко оазиса.
Крис забеляза странното изражение на Габи. Леко тъжно, изпълнено с копнеж, но по-скоро щастливо. Знаеше, че тя се връща с любов към отминалите дни, и не му се искаше да задава следващия си въпрос. Но смяташе, че имено заради него тя му бе разказала всичко това.