— Защо построи тази магистрала?
— А?
— За какво е нужна? Ти сама каза, че няма нужда от път. Не е имало нито поддръжка, нито движение по нея. Защо я изгради?
Габи се понадигна — яздеше както обикновено, облегната на гърба на Псалтерий, отправила поглед назад. Крис така и не свикна с този маниер — обичаше да вижда накъде върви. Проблемът, според предишните обяснения на Габи, бе в това, че Титанидата е прекалено висока и едра, за да виждаш напред.
— Направих го, защото Гея ми нареди. По-скоро ме нае. Казах ти вече.
— Да. Каза също, че не е било приятно.
— Е, не изцяло — уточни тя. — Мостовете бяха едно предизвикателство. Харесваха ми. Не бях специалист по пътно строителство — дори не бях инженер, макар с лекота да се справях с изчисленията — така че в началото използвах няколко дипломати от посолството. Първите петстотин километра се учех от тях. После започнах сама да вземам решенията. — Позамълча за момент и го погледна. — Но ти си прав. Не работех от желание. Беше ми платено, както ми се плаща за всяка една работа, свършена за Гея. Бих отказала тази, но заплащането беше чудесно.
— Какво беше то?
— Вечна младост. — Габи се засмя. — Или нещо почти такова. Роки я получава безплатно, за това, че е Магьосница. След като се озовах тук, твърде скоро открих, че предложението не включва и до мен. Така че постигнах следното споразумение с Гея. Аз получавам безсмъртие на изплащане. За разлика от щатните служители, ние, хората на свободна практика, нямаме медицински осигуровки. Ако някога се окаже, че Гея няма повече работа за мен, аз ще изчезна. Вероятно ще се състаря за ден.
— Не говориш сериозно.
— Не. Очаквам, че ще започна да старея. Процесът може и да е по-бърз. Но имам това… ей, къде е Роки?
Крис се озърна и разбра, че Кларинет явно е минал напред да маркира пътя. Спусналата се мъгла още повече влошаваше видимостта. Едва различаваше Робин и Обой, а Кларинет се беше изгубил напълно в здрача.
Псалтерий забърза напред и Валия ускори крачка, за да се изравни с Обой. Двата екипа бързо настигнаха Габи, която разпалено спореше с Кларинет.
— Тя каза, че ще се върне назад, за да поговори с теб, и…
— Сигурен ли си, Кларинет?
— Какво искаш да… о! Не съм, честна дума. Тя каза, че ще поязди малко с теб. Може да се е наранила. Вероятно е паднала и…
— Нищо подобно. — Габи се намръщи и потри чело. — Можеш да останеш тук, да се върнеш малко назад и да я потърсиш. А ние ще продължим. Сто на сто съм сигурна, че знам къде е.
Маку Пикчу се издигаше високо над слоя облаци, мязащи на памук. От предната веранда на Къщата на песните, осветена от невероятен лъч неземна светлина, човек можеше да наблюдава безкрайното поле мъгла, която се стелеше от север на юг между планинските върхове, издигащи се като бастиони. Мъглата се изсипваше от невидимото гърло на спицата над Океан и се носеше в безпорядък над Хиперион. Тук-там възходящите въздушни потоци се навиваха на пухкави кухи тръби при преминаването си към по-високите и съответно по-бавноподвижни атмосферни пластове. Тръбите представляваха циклонални нарушения, които, усилени, заприличваха на разлюлени торнада. Наричаха ги „мъглоролери“. Понякога от Океан долитаха яростни бури, наричани „пароролери“.
Крис остана загледан в облаците, докато останалите влязоха вътре в къщата, за да търсят Чироко. Скоро чу звук от счупено стъкло и нещо тежко се стовари на пода. Някой извика. Тежките стъпки нагоре по стълбището бяха последвани от странния тропот на копита по килима. След малко се тръшна врата и всичко утихна. Крис продължаваше да съзерцава мъглата.
Появи се Габи, притиснала мокър пешкир до лицето си.
— Е, май ще се наложи да изгубим още един ден, за да я изправим на крака. — Стоеше затаила дъх до Крис. — Нещо не е ли наред?
— Добре съм — излъга той.
— Доста хитро е постъпила — каза Габи. — Обадила се е в Титантаун по мобизърното. Не се знае какви ги е дрънкала, но вероятно е съобщила, че е в беда, защото е накарала един приятел да пристигне с цепелин и да я чака встрани от пътя. Мъглата е нейно дело. Казала е на Гея, че се нуждае от прикритие. Измъкнала се е и с една Титанида е тръгнала насам. Тук е от три рота, време, достатъчно за бая пиене. Така че ще трябва… ей, ти добре ли си наистина?
Нямаше време да й отговори. Мъглата го връхлетя като чудовищна вълна. В приземията се криеха отвратителни чудовища. Чуваше ги. Когато се пресегна с невиждащи очи улови почернялата ръка на блед скимтящ труп — от пастта заизвираха червеи, които запъплиха към него…