— Със… о, искаш да кажеш… за това, което говорехме. — Тя бързо се огледа, сякаш за да изненада някой скрит подслушвач. Потрепера и понечи да се изправи. Габи й помогна. Чироко придърпа одеялото плътно към себе си. Камината пращеше и хвърляше искри — температурата в стаята надхвърляше трийсет и пет градуса, но Чироко зъзнеше.
— Мислих… мислих за това — каза тя, но Габи бе сигурна, че лъже. Беше мислила само за пиене. Нямаше значение. Страховете й нямаше да й позволят да бъде откровена.
— Мислех си, може би… може би ние трябва, трябва да помислим още. Искам да кажа, нека не се хвърляме с главата надолу в това начинание. Това е решителна стъпка. Аз ще… разбира се, аз ще дойда с теб, но ние не бива… наистина не бива да се хвърляме в крайности, как мислиш? Не, трябва наистина да говорим с Рея и Крий и…
— Двайсет години в никакъв случай не са необмислено хвърляне — забеляза Габи.
— Е, да, сигурно, но това, което се опитвам да кажа… — Чироко се забави, очевидно несигурна в мисълта си. — Ако можех само малко… о, не няма да искам. Няма да моля. Ще бъда добро момиче, става ли? — Тя се усмихна подкупващо.
— Значи се отказваш?
Чироко се намръщи.
— Не казвам това. Нали? Хайде, Габи, знаеш, че е опасно. Сама го каза. Това, което трябва да сторим, е да се оттеглим, не да се впускаме безразсъдно, а след известно време… е, ще стане ясно какво… — Тя отново загуби нишката на мисълта си.
— Добре — отвърна Габи и стана. — Не зная дали имаме време, ако това искаше да кажеш. Не съм сигурна дали Джен ще ни остави достатъчно време. Усещам, че е намислил нещо. Не зная какво. Но сме длъжни да започнем веднага, без да отлагаме. Това е само проверка на възможностите, Роки, приеми го по този начин.
— Не зная дали мога… е, да го направя, без да предизвикам подозрение.
— Сигурна съм, че можеш.
— Не. Не, май прекалено избързваме. Премислила съм. Потърпи, после ще ти помогна.
— Не — Габи изчака Чироко да я разбере и видя бавно да угасва немощната й усмивка. — Като нищо вече е прекалено късно. Ако ти не се решаваш, ще го направя аз. И смятам да кажа на онези двама пилигрими, че може би е по-добре да тръгнат без нас.
Къщата на песните беше проектирана и изградена като за Титаниди с високи тавани и широки врати. Малкото килими покриваха само местата със столове за хора, като напомняха на Титанидите да не стъпват там. Инак дъсченият под бе поръсен с трици и слама. Голямата маса в библиотеката имаше две страни — за хора и за Титаниди, като едната половина бе оградена със столове, а другата — със слама. Високите прозорци гледаха на изток, към Среднощното море. Каменната камина сега не гореше. Габи събра там всички заради гледката. Докато я слушаха, щяха да виждат земите, които им предстоеше за преминат и така да вземат може би по-обосновано решение.
— Мисля че не е лесно да ви го призная. Още по-трудно е порадипричините, които вече съм изтъкнала пред някои от вас. Но сега оттеглям всичките си обещания относно Чироко. Тя е много по-зле, отколкото си мислех. Все още не зная, дали ще продължи с нас, но е време да преосмислите решенията си, взети на базата на погрешна информация. Уверявах ви, че Роки ще се оправи и ще бъде полезна, и… и ще бъде водач, а не бреме. Вече не мога да гарантирам.
Огледа шестте лица. С изключение на Обой, знаеше мнението на всяка Титанида. За Крис и Робин не беше сигурна. Крис си имаше свои проблеми, вероятно от временно естество, а опърничавата Робин бе напълно непредсказуема.
— Нещата се свеждат до следното. Аз продължавам пътуването около пръстена. Роки може би ще ме придружи. Всички вие сте добре дошли, ако желаете. Но знайте, че Роки е способна да подведе във важен момент. Работата не е само там, че ще се наложи да се грижим за нея, ако отново се напие. Проблемът е друг. Независимо дали това ви дразни, ти, Крис, и ти, Робин, трябва да знаете, че и вие можете да ни поставите в аналогична ситуация и вероятно така и ще стане. Роки в известна степен не се контролира повече от вас двамата. Но аз мога да приема това. Не мога да обясня защо, но го приемам и за трима ви. Ще се грижа за вас, когато сте извън строя, ще го сторят и Титанидите.
— За нас вашите недъзи са нещо, не по-сериозно от човешкия навик да се спи — колебливо се намеси Кларинет. — Горе-долу същото е. Когато спите, пак трябва да се грижим за вас.
— Той има право — продължи Габи. — Между другото, се боя, че Роки ще ни подведе, тъй като нервите й няма да издържат. Никога не съм предполагала, че ще стигна до там да говоря така, но фактът си е факт. Вече се съмнявам, че тя ще пренебрегне заради благополучието на групата своите лични интереси. Трябва да я броя за неблагонадеждна. Казах ви, че независимо от всичко аз тръгвам. Искам да знам какви са вашите планове. Кларинет?