— Оставам с Чироко. Ако тя тръгне, добре.
Габи кимна. Повдигна въпросително вежди към Псалтерий, който едва кимна. Знаеше, че той ще я следва.
— Валия?
— Бих искала да продължа. Но само ако Крис дойде.
— Добре. Обой?
— Длъжна съм да направя обиколката — каза тя. — Никога не съм била задна-майка, а това е моя най-голям шанс.
— Добре. Радвам се, че идваш с нас.
За Крис бе трудно дори да вдигне поглед от масата. Беше се възстановил след поредния пристъп само преди часове, но както ставаше винаги следкризите без загуба на паметта си бе изцеден емоционално и нямаше повече самоуважение от пребито куче.
— Мисля, че омаловажавате проблема — промърмори той. — Имам предвид моя проблем. Защо трябва да очаквам повече от Чироко, отколкото от себе си? — Валия се пресегна за ръката му, но той я отдръпна. — Ще дойда, но ако ме искате.
— Знаем с какво се нагърбваме — каза Габи. — Ти си добре дошъл. Робин?
Последва дълга пауза. Габи се притесни докато Робин вземаше решение. Алтернативата на вещицата, доколкото Габи разбираше, бе да се изкатери по спицата. Робин беше способна да се впусне в такова пътешествие с ясното съзнание, че може да загине по пътя.
— Ще дойда — каза тя най-после.
— Наистина? Не можеш ли да се откажеш с чест?
— След като ми предлагаш, да. Но ще дойда с вас.
Габи нямаше намерение да я разпитва повече.
— Значи под въпрос са само Роки и Кларинет. Добре. Стягайте багажа. Среща на верандата след един рот.
Потеглянето беше печално.
Облаците, които преди два хекторота се бяха разкъсали над пропастта на Мачу Пикчу, сега изпращаха валма, усукващи се над Къщата на песните. Небесната светлина бе помръкнала. Голямата бяла сграда стоеше безмълвна в мрака, животът в нея замираше. Габи спусна кепенците.
Напълниха отново дисагите на Титанидите. Вече бяха готови, но Габи се мотаеше вътре като екскурзиант, който се притеснява дали не е забравил нещо в хотела. И Крис, и Робин разбираха, че все още изчаква Чироко, но никой не се надяваше Магьосницата да я придружи.
Между двата върха на планинското убежище проблесна светкавица. Титанидите не реагираха, но Крис и Робин потрепераха нервно. Крис стъпи върху дланта на Валия и се намести на гърба й. Робин яхна Обой. Всички чакаха.
Габи излезе от къщата и се метна на Псалтерий. Погледна назад, тъкмо навреме, за да види как дръжката на вратата се завъртя. Появи се Чироко, босонога, навлякла червеното пончо. Изглеждаше бледа и изнурена. Слезе внимателно по стъпалата и се приближи до Псалтерий и Габи. С вдигнати нагоре ръце.
— Нищо не нося. Виж сама.
— Няма да те претърсвам, Роки.
— О! — Изглежда хич не й пукаше. Свали ръце и се облегна на хълбока на Псалтерий. — Знаеш ли, ти си права. по-добре да тръгна с вас.
— Хубаво — в гласа на Габи се почувства облекчение, но не и ентусиазъм.
Докато преминаваха по въжения мост, отново заваля. От отвъдния бряг до слуха на Робин долетя протяжен вой. Беше трудно да се открие източникът сред канарите наоколо. Усили се, после заглъхна. Габи и Псалтерий с тревога огледаха облаците.
— Какво беше това? — каза Робин.
Габи потръпна.
— Не питай.
21. Прегръдка през морето
— Добре, че те пристъпите са преходни — каза Крис.
— Съгласна съм. — Валия извърна глава, за да го погледне. — Не съм виждала по-изтощен от теб. Тези кризи сигурно те съсипват.
Крис мълчаливо се съгласи. Все още не се бе окопитил съвсем, но се опитваше да си придаде по-жизнен вид. Може би след още една нощ сън щеше да почувства, че животът все пак има някакъв смисъл.
След като напуснаха Къщата на песните, повече не се върнаха при Офион. Въпреки че Околовръстната магистрала на Гея следваше течението на реката през Горната долина на Музите, на няколко места заради свлачища бе станала непроходима. Вместо по магистралата поеха по пътеката през Астерийските планини. Да се нарече пътеката „козя“ бе аналогично на твърдението, че въжето, опънато под купола на цирка, е крайбрежен булевард. Имаше места, където се налагаше хората да слизат и да бъдат изтегляни с въже от Титанидите, които вървяха отпред, като използваха едва забележими издатини и стъпки в скалата. В това, както и в повечето неща, Титанидите бяха много по-добри от Крис. И той вече почваше да се дразни. Утешаваше го само фактът, че Чироко и Габи изглеждаха също толкова несръчни, нищо че Габи подскачаше като коза по канарите.
Налагаше им се да преодоляват дълбоки пропасти. Над големите прекарваха мостове, прехвърляйки като ласо въжета към скалата отсреща и преминаваха над бездната, като се държаха с ръце за въжетата. Най-после нещо, което Крис правеше по-добре от останалите. Титанидите се справяха с мъка. Самият той също се измъчваше, като ги гледаше как се кандилкат във въздуха.