— Впечатлен съм.
— Не си видял всичко. Валия, мога ли да взема това за минутка? — Титанидата подаде на Габи брадвата си. Крис коленичи, докато Габи изследваше идеално гладкия ствол, лъснал под обелената кора. Зърна мрежа от линии. Габи се прицели в едната и брадвата с ясен звук се впи в дървото.
— Не съм толкова сръчна като Титанидите — промърмори Габи. Изтръгна острието и пак замахна. Дървото с трясък се разцепи на десетина гладки дъски. Габи стъпи с един крак върху наръча, метна брадвата на рамо и се ухили, застанала в позата на потомствен дървар.
— Впечатлен съм.
— Това не е нищо. Всъщност, чудесата тепърва започват. Кората се цепи на ивици със здравината на стоманено въже. С тях се връзват дънерите в сал. През следващите два рота от пъновете ще сълзи епоксидна смола. Само едно на двайсет дървета се разпада на дъски. Ще използваме подходящите стволове за дъното на сала, а дъските — за палубата. Така заради някое случайно друсване това нещо няма да се превърне в наръч съчки. След четири-пет рота салът ще е готов за плаване. Край на лекцията.
— Не съвсем — отвърна Крис. — Спомена за доброжелателството на Гея. Тези дървета нови образувания ли са? Искам да кажа…
— Както са нови Титанидите? Не, не мисля. По вероятно е да са древни. По-стари и от Гея. Те са от видовете, сътворени от съществата, които са създали и предшествениците на Гея преди милиарди години. Изглежда са харесвали функционалните неща. Например растенията, които произвеждат транзистори и други подобни, са върхът на пирамидата, а в основата й са дърветата от този тип и смехурковците — супердобичетата, от който получаваме месо без да ги колим. Или създателите им са правели планове за времето, когато цивилизацията ще загине, или просто са мразели фабричния шум.
Крис се разхождаше по брега самотен и леко притеснен. Знаеше, че би трябвало да е благодарен, че е до Чироко и Габи и научава всички тези подробности, които ще влязат в работа, ако се наложи занапред да се оправя само. Вместо това бе шокиран от собствената си безполезност при тези обстоятелства. Не умееше да готви, нито да строи сал, не знаеше да гребе в кану — дори бе съмнително дали ще се справи, ако трябва да върви сам. Предполагаше се, че е тръгнал да търси приключения, за да стане герой. Засега обаче приключението мязаше на пикник. Вече не вярваше истински, че ще се натъкнат на нещо, с което Габи и Титанидите да не биха могли да се справят.
Крайбрежният пясък бе ситен като прах. Блещукаше дори в мрака на Рея. Уморително бе да се върви близо до дърветата, ето защо Крис се доближи до водната ивица, където пясъкът бе по-твърд. За такова огромно водно пространство Нокс изглеждаше прекалено спокоен. Слаби вълнички се къдреха и преплитаха в леко движение. Техният плисък приличаше повече на шепот, отколкото на рев. Пяната обливаше нозете му, за да се стопи в пясъка.
Крис бе излязъл с намерението да се изкъпе. След два дни катерене по скалите и езда по планинските пътеки целият беше в прах. Когато почти заглъхна звукът от брадвите на Титанидите, реши, че се е отдалечил достатъчно. Натъкна се на нещо почти незабележимо на фона на черния пясък. Купчинка дрехи.
— Носиш ли сапун?
Извърна се по посока на гласа и видя в огледалото на морето тъмен кръг. Робин, която бе клекнала, се привдигна и остана до кръста във водата. Около нея се разбягаха концентрични сребърни пръстени.
— Случайно нося — каза Крис и измъкна меката кръгла топка от джоба си. — Маг… Чироко каза, че водата е студена.
— Не чак толкова. Донеси ми го тук, може ли? — Тя отново приседна и над водата стърчеше само главата й.
Крис се съблече и внимателно нагази. Водата бе хладна, но историята познаваше и по-тежки случаи. Брегът постепенно се снишаваше. Не настъпваше разни хлъзгави същества, нямаше дори черупки. Само мек ситен пясък — идеален за пълнене на пясъчни часовници.
Преплува последните метри, застана до нея и й подаде калъпа. Робин започна да се сапунисва от кръста нагоре.
— Не изпускай сапуна — предупреди я той. — Никога не ще го намерим отново.
— Ще внимавам. Къде си се научил на тия неща?
— На кои? Плуването ли имаш предвид? Бях съвсем млад и не помня. Почти всички мои познати умеят да плуват. Ти не можеш ли?
— От моите познати никой не умее. Би ли ме научил?
— Разбира се. Стига да имаме време.
— Благодаря. Би ли ми натъркал гърба? — помоли тя и му подаде сапуна.
Молбата го изненада, но с готовност се съгласи. Използва ръцете си навярно по-усърдно, отколкото трябваше, и когато тя не се възпротиви, сапуниса и раменете й. Под студената кожа се усещаха твърди мускули. Тя направи същото и с него, като застана на пръсти, за да достигне раменете му. Знаеше, че дори не е започнал да я разбира, и не му се искаше да е така. С всяка друга жена би бил спокоен. Щеше да я целуне и да я остави тя да реши какво да прави после. Би приел отговора й, независимо дали ще е „да“ или „не“. С Робин не се осмеляваше дори да постави въпроса.