Но защо пък не? Нима е длъжен винаги да играе по нейните правила? Там, откъдето идваше той, бе в реда на нещата да направи предложението, още повече ако е готов да приеме отказа. Нямаше представа как стават тези неща на Ковън, освен едно: там никога не възникват такива ситуации между мъж и жена. Май и тя бе объркана като него.
И така, щом Робин престана да търка гърба му, той се извърна, сложи нежно ръка на бузата й и я целуна по устните. Когато се отдръпна,тя изглеждаше смутена.
— Защо го направи?
— Защото те харесвам. Не се ли целувате на Ковън?
— Разбира се, че се целуваме. — Тя сви рамене. — Колко странно. Досега не бях усетила, че миришеш по-различно. Не точно неприятно, но различно. — Загърби го и непохватно се гмурна по посока на брега. Размахваше ръце и пляскаше с крака, но не помръдна и крачка напред и скоро бе принудена да се изправи, за да изплюе погълнатата вода.
Крис се потопи до брадата. Никога досега не бяха го отблъсквали точно по този начин. Знаеше, че тя не разбира, че го е отхвърлила, но все пак се чувстваше разочарован.
— Тук паднах в една река — обясняваше Робин, докато цамбуркаха през плитката вода към брега. — Опитах се и успях да достигна сушата, защото знаех, че така трябва. Но сега не мога да повторя действията си.
— Вероятно разстоянието не е било голямо, или пък течението ти е помагало.
— Сега ще ми покажеш ли?
— Може би по-късно.
На брега Крис отново й подаде сапуна. Тя остана да стои във водата и изми тялото си от кръста надолу. Наблюдаваше я, като съжаляваше, че няма повече светлина, за да може най-после да разгледа както трябва татуировката й. Внезапно установи, че е най-добре да седне.
— Какво ти става?
— Нищо.
— Видях всичко. — Тя се начумери. — Не ми казвай, че си помислил, че можеш…
— Нарича се „флиртов рефлекс“, разбираш ли? — Крис се притесни и ядоса. — Рефлекс. Нямам намерение да те нападам или нещо подобно. Ти просто си много, много красива така и… кой би устоял?
— Искаш да кажеш, че само като ме гледаш… — Тя се прикри с ръка. За Крис така бе по-красива от всякога. — Чудех се какво имаше предвид майка ми и си мислех, че сигурно това е поредната й грешна представа.
— Защо да не можеш да разбереш? Изглежда смяташ, че ние сме съвсем различни. И аз съм като теб. А ти нима не се възбуждаш ако гледаш някого, когото желаеш?
— Ами да, разбира се, но и през ум не ми беше минавало, че мъжете…
— Не прави такива разлики. Ние имаме доста общи черти, независимо дали това ти харесва. И двамата получаваме ерекция, както и оргазъм…
— Ще го имам предвид — заключи Робин, подхвърли му сапуна, събра дрехите си и забърза надолу по брега.
Крис се притесни, че вероятно е попарил едно напъпващо приятелство. Наистина я харесваше, напук на себе си. Или напук на нея. Искаше да бъдат приятели.
Малко по-късно се запита дали тя не си бе тръгнала от яд. Върна се към разговора им и осъзна, че моментът, в който тя бе решила да си тръгне, може да се интерпретира и по друг начин.
Нищо чудно Робин да не желае да се примири с представата, че той е като нея. Или, обратно, че тя е като него.
Готовият сал не би спечелил награда от изложба на плавателни съдове, но от гледна точка на размерите и времето за изработка бе великолепен. Плъзна се по наклонените дъски на импровизирания док и с мощен плясък цопна във водата. Крис се присъедини към радостните възгласи на Титанидите. Робин също крещеше. И двамата бяха участвали в довършителните работи. Титанидите им показаха как се обработва смолата и им позволиха да покрият палубата с дъски, а те в това време монтираха перилата.
Имаше достатъчно място и за осмината. Близо до носа се мъдреше кабина, достатъчно голяма за да събере четирите човешки същества наведнъж, и навес, който се опъваше, за да предпазва Титанидите от дъжд. На мачтата насред сала се издуваше сребристо платно от фин полиестер с минимум такелаж. За кормило служеше извит като манивела лост. До кърмата на сала имаше купчина камъни, където бе стъкмен огънят за готвене.
Габи, Крис и Робин се събраха на мостчето, докато Титанидите пренасяха на борда дисагите, провизиите, струпаните на брега провизии и купищата цепеници. На носа вече се бе настанила Чироко, вперила поглед в нищото.