— Малко хора са видели подобно нещо — тихо каза Чироко. — На Хиперион няма подводници, защото няма морета. Цепелините ходят навсякъде, но подводниците плуват там, където са родени. Не биха се побрали в Офион.
От цепелина долетя пронизваща серия от подсвирквания, след които последва цвърчене и съскане на „Постоянство“. Крис разбра, че цепелинът е помолил да загасят огъня и Титанидите са се съгласили.
Усети дланта на Чироко върху рамото си. Тя посочи към водата.
— Ето там — бяха думите й. Той погледна, като все още чувстваше допира на ръката й, и видя нагоре да се протягат пипала, които бавно се заизвиваха над водата. От тях се оформи строен стълб.
— Това е перископът й. Само толкова може да се види от една подводница. Забеляза ли дългата издутина ето там, във водата? Това е туловището й. Никога не се показва повече.
— Но какво прави?
— Чифтосва се. Тихо, не ги притеснявай. Ще ти обясня.
Историята беше проста и ясна, макар и не очевидна. Цепелинът и подводницата бяха мъжкарят и женската на един и същи вид. И двамата произлизаха от безполовите рожби на техния съюз, които приличаха на змии и бяха почти безмозъчни, докато борбата за оцеляване не намалеше техния рояк до няколко двайсетметрови създания. В този момент те развиваха мозък и по някакъв начин придобиваха необходимите им знания. Този процес определено не се дължеше на родителски грижи, тъй като след хвърлянето на хайвера нито майките, нито бащите нямаха повече нищо общо с тях.
Но по някакъв мистериозен начин те се сдобиваха с разум и изглежда съзнателно сами си избираха пола, за да се превърнат в мъжки или в женски индивид, сиреч в цепелин или подводница. Всяко решение криеше рискове. Във водата има сума ти хищници, които изяждат невръстните подводници. Във въздуха не съществува подобен риск, но младият цепелин не може да произвежда свой собствен водород. След метаморфозата му е писано да се поклаща върху водната повърхност като празен мехур и да чака някой зрял цепелин да го надуе, така да се каже. Един възрастен не може да издигне повече от шест или седем младоци наведнъж. И ако няма сгоден случай, положението става направо неспасяемо. Решението за определяне на пола не подлежи на отмяна.
Цепелините и подводниците имат малко общи неща помежду си. Биха могли никога да не се съберат на границата между техните два свята, ако не бяха следните два факта. Има вид морска трева, която расте само надълбоко, без която цепелините са обречени на гибел. А титановите дървета — масивни разклонения на плътта на самата Гея, издигащи се на повече от шест километра височина, и то само в планините — пускат по върховете си филизи, които са жизненоважни за храненето на подводниците.
И така, приятелските отношения са взаимноизгодни и за двата пола.
Нещо падна от израстъците, които се клатушкаха под издутината в средата на огромния извит търбух на цепелина. Цопна във водата и след като пипалата на подводницата го обгърнаха, изчезна. Разнесе се дълбока въздишка поради изпускането на водород от цепелина, който се спусна в прегръдките на своята любима.
Нямаше друго за гледане. Израстъците се сплетоха, масивните тела се докоснаха на повърхността на морето и останаха така. Едва когато вълните разклатиха сала, Крис разбра колко много действие може да остане скрито поради разстоянието.
— Сега стават доста неща — потвърди Чироко. — Между другото, има начин човек да се доближи до центъра на събитията. Веднъж пътувах в търбуха на в един цепелин, когато го порази любовната тръпка. Ако ти кажа… всъщност, няма значение. Беше доста бурно пътешествие.
Чироко си тръгна също така неусетно, както беше дошла. Крис продължи наблюденията си. Не след дълго по палубата изтрополиха копита и при кабината се озова Валия. Той седеше на ръба на сала и клатеше крака, като докосваше водата. Валия седна по същия начин, и за миг играта на сенките направи конската част на тялото й невидима. Превърна се в жена с изпружени нозе, провесила дяволските си копита във водата. Образът го разстрои и Крис отмести поглед.
— Красиво е, нали? — запита Валия на английски, но толкова напевно че за момент му се стори, че го е изтананикала на езика на Титанидите.
— Интересно е. — Честно казано, започваше да се отегчава. Тъкмо се бе наканил да става, когато тя взе ръката му, вдигна я към устните си и я целуна.
— О-о.
— М-м-м? — Тя го погледна, но той не успя да измисли какво да каже. Очевидно това нямаше значение. Валия го целуна по бузата, по врата, по устните. Едва можа да си поеме дъх.