Чудеше се как ще акостират, щом най-близкият пристан се издига на около петдесет метра височина. Отговорът стана ясен след като заобиколиха кабела от южната страна. Една от стотиците нишки се бе скъсала досами водната повърхност. Горният край се беше извил високо горе и встрани от кабела. Ракообразните строители бяха превърнали долния край в скалисто заливче, оградено от равен пръстен с височина само пет метра.
Привързаха „Постоянство“ и Робин последва Габи и Псалтерий през назъбена пукнатина, като стъпваше по еднометровите черупки, все още обитавани от живи същества. Излязоха на равния откъснат край на нишката с диаметър двеста метра.
Това бе странен бряг, опрян в безкрайната вертикална стена на кабела. От пясъчните наноси растяха скелетоподобни дървета, а близо до центъра имаше бистро, спокойно вирче, покрито с бял като кости плавей.
— Ще останем тук ден-два — каза на минаване покрай Робин Обой, натоварена с платнищата на палатките. — По-добре ли си?
— Да, благодаря. — Робин се усмихна на Титанидата, но трябваше да си признае, че все още е съсипана от последния пристъп на паралитичен тремор. Обой се беше грижила добре за нея. Ако не беше я обуздавала, нямаше начин да не се нарани.
Робин дръпна за ръката минаващата покрай нея Габи.
— Защо спираме тук?
— Това е градината на Рея, — отвърна Габи, като обгърна с широк жест околността. Но шегата изглеждаше пресилена. — Всъщност, Роки има работа тук. Ако имаме късмет, ще се забавим само два дни. Или три. Писна ли ти вече?
— Не. Просто съм любопитна. Забранено ли е?
— За предпочитане е. Роки има работа, за която трябва да си мълча. За твое собствено добро, независимо дали ми вярваш. — Габи побърза да се отдалечи по посока на сала.
Робин приседна на един пън и се заглева в Титанидите и Крис, как вдигат лагера. Преди месец би си наложила да стане и да помогне. Заради собствената й чест, защото бездействието й бе равносилно на признание, че е слаба. Е, по дяволите, тя беше слаба.
Трябваше да е благодарна на Обой, че вече е способна да си го признае. Титанидата й пя през цялото време на последния пристъп, на английски и на езика на Титанидите. Не позволи на Робин да извърне поглед от своята безпомощност, я принуди я да търси начини как да се справя, и то не само с кураж. Когато Робин започна да си възвръща самоконтрола, откри че думите на Титанидата не са я наранили. Научи, че Обой е била лечител. Това понятие обхващаше и лекар, и психиатър, и съветник, и утешител, и вероятно доста други неща. Робин имаше чувството, че Обой с желание би правила любов с нея в уединение, фронтално, стига това бе от полза за пациентката. Каквото и да правеше, Обой бе донесла на Робин повече душевно спокойствие, отколкото тя бе усещала откакто… вече не се сещаше откога. Помисли си, че сигурно е напуснала утробата на майка си, готова да се бие с целия свят.
Назу напираше да излезе навън. Робин отвори сака и я остави да се извива в пясъка, убедена, че няма да отиде далеч. Порови в джоба си и измъкна увит в листо твърд сладкиш, обели го и го засмука. Пясъкът се оказа прекалено студен за Назу и тя се уви около глезена на Робин.
Чироко бе застанала сама близо до стената, неподвижна, загледана в извисяващия се нагоре процеп. Робин проследи погледа й и разбра, че това всъщност е пролука между две нишки на кабела. Три такива нишки опираха в острова, бил някога най-външната от тях, и оформяха малка полукръгла ниша. Подобен процеп имаше и между централната жица и тази вляво. Под нивото на морето нишките се скосяваха. Сети се за коничната планина и нейната гора от нишки в Хиперион. Тук пролуките между жиците бяха широки не повече от десет метра и отчасти бяха запълнени от ракообразните.
Видя Габи да се връща от сала, понесла газова лампа. Забърза към Чироко и й я подаде. Нещо си приказваха, но шумът на морето заличаваше думите, преди да достигнат до Робин. Чироко почти не говореше — повечето Габи, доста възбудена. Не изглеждаше щастлива. Чироко не преставаше да клати глава.