Най-накрая Габи се предаде, обърна се с лице към Чироко и двете се прегърнаха — Габи бе застанала на пръсти, за да целуне старата си приятелка. Чироко я прегърна пак, след това влезе в пукнатината между нишките. Светлината от лампата й проблесна за миг,сетне изчезна.
Габи отиде до края на кръглата вдлъбнатина, за да е колкото се може по-далеч от останалите. Седна, закри лице с длани и остана неподвижна през следващите два часа.
Отсъствието на Чироко премина в почивка и игри. Титанидите нехаеха, също и Крис. През повечето време Габи бе неспокойна. Робин се отегчаваше.
Захвана се да дялка, както я бяха учили Титанидите, но й липсваше търпение. Насмалко да помоли Крис да я научи да плува, но усети, че не може да застане отново гола пред него. Габи реши проблема, като й предложи да облече бански. Набързо импровизираха един костюм. Идеята за бански костюм бе неочаквана за Робин — все едно да се къпеш с обувки под душа, — но все пак свърши работа. Взе три урока в централния воден басейн, който погрешно бе нарекла приливен — на Гея нямаше приливи. За благодарност показа на Крис някои хватки от борбата, нещо, в което той бе съвсем бос. Наложи се обаче временно да прекратят уроците, когато тя научи, че тестисите са учудващо уязвими и могат да причинят много болка на притежателя си. Робин изчерпа запаса си от извинения и искрено съжаляваше, но откъде би могла да знае?
Само два инцидента оживиха инак монотонните два дни. Единият стана скоро след заминаването на Чироко, когато Габи реши да пообиколят наоколо и ги поведе по тясната пътека, която водеше от лагера към високия ръб, опасващ кабела. И седмината прекараха следващия час в предпазливо ситнене по неравната повърхност, която се спускаше към петдесетметровия склон до морето. Бяха изминали почти половината път, когато стигнаха до място, където ръбът прекъсваше. Наблизо, между двете нишки на кабела, имаше заливче, сред което стърчеше тумбест каменен постамент пиластър, а отгоре му — златна статуя на непознато същество.
Робин го оприличи на Принцесата-жаба от детските приказки. Очевидно бе водно животно — имаше шест крака, завършващи с широки плавници. Клечеше загледано към морето, разплеснато и изгърбено. По него нямаше никаква друга растителност, освен изсъхнало водорасли. Единственото му око бе зейнала празна дупка.
— Тук е поне от десет хилядолетия — обясни Габи. — Навремето в дупката имаше око. Диамант колкото главата ми. Веднъж го зърнах, грееше като слънце. — Тя ритна в пясъка и Робин стреснато забеляза същество с размерите на голямо куче да се промъква край тях на шестте си крака-плавници. То бе жълто и доста грозновато. Твърде бе изпосталяло и не приличаше особено на статуята, въпреки известното сходство. Обърна се, отвори пастта с безброй дълги жълтеникави зъби, изсъска и продължи да се тътри.
— Навремето тия създания бяха толкова подли, че росомахът би инфарктясал само при вида им. И толкова бързи, че още преди да ги зърнете, червата ви щяха да се влачат по земята. Криеха се в пясъка, също като този сега. С появата на някой го връхлитаха от всички страни. Виждала съм как едно получи седем смъртоносни куршума от пушка и продължи да живее, за да убие стрелеца.
— Какво се е случило с тях? — запита Крис.
Габи взе голяма раковина и я изфраска в статуята. Над пясъка незабавно изникнаха десетина глави със зяпнали усти. Робин се пресегна към оръжието си, но не беше необходимо. Съществата объркано се спогледаха и пак се шмугнаха в скривалищата си.
— Бяха поставени тук да пазят окото на идола — обясни Габи. — Расата, сътворила идола, отдавна е изчезнала. За тях знае нещо само Гея. Бъдете сигурни, че не виждате истински идол, защото тук никой и никога не е боготворил нищо друго, освен самата Гея. Според мен това е паметник. Поне от хилядолетие никой не се бе интересувал от него, нито пък го посещаваше. Но така бе допреди половин век, докато не заприиждаха пилигримите, и Гея създаде съществата-пазачи като изопачени копия на оригинала. И им вмени една-единствена цел в живота — да бранят окото на всяка цена. Те дяволски добре си вършеха работата. Допреди петнайсет години окото не бе откраднато. Лично аз познавам петима, които загинаха на същото място, на което сме застанали, а те със сигурност са били много повече. Но след изчезването на камъка пазачите станаха излишни. Гея не ги бе програмирала да умрат, така че сега ядат по малко и полека стареят. Не им остава друго, освен да очакват смъртта си.
— Значи всичко е било заради предизвикателството? — попита Робин. — Стражите дори не са съществували преди Гея да започне да подкукуросва хората да… тръгнат да се самодоказват… — Неспособна бе да довърши мисълта си. Гневът отново я бе завладял с пълна сила.