Смехът й стана неудържим.
Когато най-накрая се овладя, Робин бръкна в пукнатината между коралите и измъкна две приспособления, изработени от пръчки, плавей и черупки. Имаха върви, за да се прикрепят към краката.
— Габи и Чироко — произнесе тя. — Големите експерти по фауната на Гея. — Тя целуна едното от приспособленията и го хвърли навътре във водата.
— По-добре побързай. Габи идва да те види как си. — Вдигна глава и съзря Обой. Замахна и запрати второто приспособление след първото.
— Благодаря за предупреждението.
— Няма нищо — отвърна Обой. — Валия има подозрения, но ще си мълчи. — И с широка усмивка добав: — Мисля, че пътуването започва да ме забавлява. Но без повече солени шеги, нали?
23. Буря и затишие
Силният западен бриз отдалечи „Постоянство“ от остров Минерва. За Габи това бе добра новина. Долната клапа се беше затворила. От горчив опит знаеше, че спицата навлиза в поредния зимен сезон. Дърветата и всичко останало щеше да се заледи. След затоплянето през клапата щяха да се изсипят тонове вода и счупени клони. След нейното отваряне, Рея нямаше да е здравословно място. За петдесет рота нивото на Нокс щеше да се покачи поне с два метра.
Никой не се поинтересува къде е ходила Чироко. Габи подозираше, че отговорът би учудил всички, включително и Титанидите.
Чироко се бе срещнала с Рея, сателитният мозък, управляващ земите в радиус от хиляда километра. Само Гея имаше власт над Рея, която си падаше доста откачена.
Единственият път до регионалните мозъци минаваше през централните вертикални кабели. Всички те живееха там долу, в края на петкилометрова спираловидна стълба. Дори Титанидите не знаеха за това. Техните познания за дванадесетте по-нисши божества бяха ограничени — при сътворението Гея ги бе дарила със знания за културата и за собствената им раса, без сметне за нужно да тъпче главите им с информация за регионалните мозъци. Те не бяха нищо повече от допълнения към Гея — полуинтелигентни обслужващи механизми, които се грижеха за гладкия ход на нещата в собствените си ограничени владения. Дори мисълта за тях като за подчинени богове би попречила на Титанидите да се прекланят пълноценно пред самата Гея. И Титанидите послушно нехаеха за огромните струпвания невронна материя, повече от най-невежия турист. За тях Хиперион бе местност, а не личност.
Действителността бе съвсем различна, и бе установена доста преди рождението на Титанидите. Навярно на младини мозъците са били изцяло подчинени на Гея. Поне тя така се кълнеше. Но днес и дванайсетте бяха поели по свой собствен път. За да наложи волята си, Гея бе принудена или да ги заплашва, или да ги ласкае.
За регионални мозъци като Хиперион бе достатъчна само една проста молба. Хиперион бе най-добрият съюзник на Гея от периферията. Въпреки това, фактът, че й се налагаше да моли, показваше колко далеч са стигнали нещата. Гея бе запазила трохи от пряката си власт над пръстена.
Габи се бе срещала с някои от регионалните мозъци; десетки пъти бе слизала при Хиперион. Намираше го за тъповат. Подозираше, че както обикновено, злодеите са далеч по-интересни от добрите момчета. Хиперион успяваше да вмъкне думата „Гея“ по два пъти във всяко изречение. Габи и Чироко се видяха с него точно преди Карнавала. Централният кабел на Хиперион винаги действаше на Габи странно. Заедно с Чироко и останалите от екипажа на „Рингмастър“ бе стигнала до него през първите седмици на Гея. Без да знаят, бяха минали на неколкостотин метра от входа. Ако го бяха открили, може би щяха да си спестят ужасното пътешествие.
Рея беше съвсем друга история. Досега на Габи не й се бе удавала възможност да посети кой да е от враговете на Гея. Роки се беше срещала с всички, без Океан. Можеше да си го позволи, защото беше Магьосница и бе покровителствана от Гея. За живота на Габи нямаше подобна гаранция. Убийството на Чироко би стоварило целия гняв на Гея върху земите на убиеца. Убийството на Габи вероятно би я раздразнило и толкова.
Но би било подвеждащо Рея да се причисли към враговете на Гея. Въпреки съюзяването си с Океан по време на бунта, тя бе прекалено непредсказуема, за да да разчита на нея коя да е от враждуващите страни. Досега Чироко бе слизала при нея само веднъж и едвам бе отървала кожата. Габи знаеше, че Рея е дяволски неприятно място за начало, но не печелеха нищо, ако я подминеха, за да се върнат по-късно. Защото тяхната цел беше да посетят единайсет от дванайсетте регионални мозъка. И таяха огромна надежда, че Гея все още е в неведение.
Това криеше рискове, разбира се, но Габи смяташе, че може да успеят без да предизвикват подозрения. Не очакваше пълна сигурност — би било глупаво. Въпреки че очите и ушите на Гея не бяха онова, което хората си представяха, тя имаше достатъчно контакти по периферията и вероятно получаваше информация за повечето неща, които ставаха там.