Габи реши, че в крайна сметка лесно ще се отърват, когато една вълна заля кърмата и отнесе Робин зад борда. Крис беше най-близо — скочи във водата и бързо я достигна. Габи понечи да му помогне да се качи отново на борда, но той предпочете да отидат с Робин право на брега. Газеше сред прибоя в плиткото, като подкрепяше Робин, но и двамата бяха повалени от голяма вълна. За момент Габи ги изгуби от погледа си. След това Крис се появи с Робин в ръце и я отнесе на пясъка. Постави я на крака, а тя тутакси се свлече на колене и се закашля, но му махна да се връща.
Титанидите избутаха „Постоянство“ на брега и цели пет минути танцуваха сред все по-яростни вълните, за да извадят всичко от водата. Когато се опитаха да свалят платното, вятърът го отнесе. Останалото бе спасено.
— Е, с известен късмет се измъкнахме — каза Чироко, когато избраха място за бивак на една височина с много дървета, които да ги пазят от вятъра. — Други загуби, освен платното?
— Чантата ми се е отворила — каза Валия. — Нахлула е вода и палатката на Крис вече почива при рибите. — Изглеждаше тъй опечалена, че Крис не се стърпя да не прихне.
— Той може да се настани при мен — изтърси Робин. Габи се втрещи. Тя погледна Робин, която не вдигна очи от чашата горещо кафе. Приличаше на удавен плъх, като седеше, заметната с одеяло, близо до запаления от Титанидите малък огън.
— Мисля, че този път ще предпочетете да останете в палатките — предположи Чироко, като огледа една по една Титанидите.
— Ако ни приемете — каза Псалтерий. — Въпреки че, доколкото ви познавам, ще сте твърде отегчителна компания.
Габи се прозя.
— Подозирам, че сте прави. Какво ще кажете, хлапета, дали да не пропълзим в леглата, за да ви отегчим?
Габи оглави експедицията поради отказа на Чироко да се обвързва. Откакто се оттегли от капитанството, Чироко вече не желаеше да се нагърбва с подобни задължения, въпреки че все още се справяше добре, ако се наложи. Сега дори не би обсъждала въпроса — отговорна бе Габи, и толкоз. Габи прие задълженията си, дори не се дразнеше, когато Титанидите неволно поглеждаха Чироко след заповед, издадена от Габи. Не можеха да го преодолеят. Чироко беше Магьосницата, но те щяха да се подчиняват на Габи дотогава, докато Чироко нямаше нищо против.
Състоянието на Чироко се подобряваше. Все още най-зле се чувстваше сутрин. Тъй като спеше по-често от останалите, налагаше й се да се преборва с доста повече пробуждания. На ставане приличаше на мъртвец. Ръцете й трепереха, а очите й шареха за помощ, но напразно. Сънят й не беше по-добър. Габи я чуваше да крещи в нощта.
Но проблемът си беше неин. Що се отнася до Габи, в момента я занимаваха само пътищата. Бяха стигнали сушата откъм северната извивка на Дългия залив. При пътуванията си през Нокс Габи винаги бе слизала в Залива на змиите, стесняващ се пролив, водещ към устието на Офион. Скалист провлак разделяше двата залива. По въздух разстоянието до реката беше само пет километра, но ако следваха брега, трябваше да изминат поне двайесет и пет. Тя не познаваше района добре и не можеше да си припомни дали плажната ивица се простира по целия бряг. Макар да предполагаше, че има проход между скалистите зъбери на север, и в това не бе сигурна. А се задаваше и буря. Ако следваха бреговата ивица, вятърът щеше да ги издуха. По суша пък щяха да се борят с кал и хлъзгави пътеки, и с още по-дълбокия мрак в гората.
Изчака няколко часа с надеждата бурята да отслабне, консултира се с Чироко, която не знаеше повече от нея, после нареди да вдигнат лагера и съобщи на Псалтерий, че тръгват напряко.
Не разбра дали е най-добрият избор, но не беше и лош. На места се налагаше внимателно да подбират пътя, но теренът не се оказа толкова пресечен, колкото изглеждаше. Излязоха на южния бряг на Залива на змиите, чиито скатове бяха стръмни като норвежките фиорди, но оттам Габи вече знаеше пътя. От тук нататък околовръстната магистрала на Гея минаваше успоредно на Офион, след като бе пресякла Северна Рея и се бе спуснала надолу през лъкатушните проходи на западните Немезийски планини.
По незнайни причини творението на Габи бе просъществувало по-добре в тази трийсеткилометрова отсечка, отколкото където и да било другаде на Гея. Голяма част от асфалта беше напукана и деформирана, на места липсваше, но имаше отсечки по стотина метра, чиято повърхност бе непроменена. Трасето бе изключително здраво и стабилно в тази си част. Габи бе хвърлила доста усилия да взривява, за да прокара просеката и преполагаше, че постоянните дъждове са я разрушили преди много години.