Въпреки това, магистралата си стоеше там и се виеше нагоре покрай наредените в клисурата седем гигантски речни помпи, кръстени от Габи Доктора, Щастливеца, Кихащия, Мрънкалото, Дремльото, Кахърния и Свенливия, за което не съжаляваше. Какво да се прави — вече бе изчерпала гръцките имена. От тях Кихащия и Мрънкалото бяха най-подходящи. Помпите вдигаха ужасна шумотевица.
Когато наближиха горната част на каскадата, бурята взе да утихва. Това бе връхната точка на Офион. От нивото на Нокс — най-издигнатото от десетте главни морета на Рея — Седемте джуджета издигаха водите на реката на четири километра височина. Наричаха местността Дефилето на Рея. Оттам се откриваше изглед на запад, към алпийската стена на Немезийските планини: нащърбени зъбери, осветени отзад от изобилната зеленина и синева на Крий, на неговите северни езера и южни равнини, които се разстилаха зад планините. В прохода все още валеше порой, но на изток небето се проясняваше. Габи реши, че трябва отново да направят канута и да се отправят по реката, за да достигнат по-сухи места, преди да построят лагера.
Габи отново се учуди от Крис, който прехласнато наблюдаваше как Титанидите избраха подходящи дървета и с няколко безпогрешни удара издялаха извитите ребра на скелета и дъските за пода на кануто. Той поклати възхитено глава, когато те ловко сглобиха скелета, върху който трябваше само да се опъне обшивката, запазена от първите канута, тяхната флотилия от Хиперион. За по-малко от рот групата бе готова за път.
Улови се, че наблюдава Крис и при товаренето на канутата. Изненада се от самата себе си, но го намираше неустоим по много причини. Неговата почти детска любознателност и желанието да слуша от тях двете с Чироко за чудесата на Гея, я изпълваха с тъга и завист. Веднъж вече се беше чувствала така. Държеше се съвсем различно от Робин, която обикновено се вслушваше само колкото да се увери, че казаното не я засяга. Габи предполагаше, че това се дължи на суровия живот на Робин, но и съдбата на Крис също не бе лека. Това си личеше по тихия му, унил говор. Бе доста свенлив, но не и безличен. Усетеше ли, че наистина го слушат, се превръщаше в чудесен разказвач.
Габи допускаше, че усеща и физическо привличане. Забележително: последната й афера с мъж датираше от преди двайсет години. Но се чувстваше добре, когато той се усмихваше. И ако тя бе причината за тази усмивка, усещането беше страхотно. Лицето му криеше несиметрична красота,а имаше и мускулести рамене и ръце, и фантастичен задник. Малките възглавнички от тлъстини се топяха и няколкото седмици лишения щяха да го направят жилест, с тесни бедра — точно каквито тя харесваше. Вече изпитваше желание да прокара пръсти през косите му и да провери какво има в панталоните му.
Но не и по време на това пътуване. Не и в присъствието на Валия, която примираше за него. Чироко пазеше дистанция само под влияние на своя свръхмахмурлук и Габи подозираше, че дори Робин не е против да се пробва в едно междукултурно проучване.
Крис си имаше достатъчно проблеми и без опитите на Габи Плъджет да го нареди сред любовните си крушения. А освен това Габи усещаше, че големият му потенциален проблем се крие там, където той най-малко очаква. Един проблем на име Чироко. Крис не беше подготвен и Габи възнамеряваше да положи всички усилия, за да го предпази.
Онази част на Офион, в която навлизаха, бе съвсем различна от реката, по която бяха плавали в Хиперион. Това налагаше промени. За най-опасните бързеи Габи настояваше във всяка лодка да има по един опитен водач — отпред и отзад. Към тази категория спадаха всички Титаниди плюс Габи и Чироко. Крис бе малко непохватен, но можеше да се ошлайфа. Робин бе абсолютен новак, а и не умееше да плува. Габи я постави между две Титаниди, сложи още две във втората лодка, а Крис, Чироко и тя се качиха в третата, като закачиха на буксир четвъртото кану. На по-спокойните места позволяваше на Робин да поеме водачеството и сядаше до нея, за да й показва. Както и всичко останало, което вършеше, Робин се зае да чиракува всеотдайно и скоро показа напредък.
Пътуването мина доста весело. Когато достигнаха края на участъка с бързеите, Крис бе въодушевен, а Робин — опиянена. После, с ентусиазма на тригодишно дете, дори предложи да се върнат и да го преминат отново. Умираше от желание да стои сама на носа. Габи я разбираше прекрасно — самата тя харесваше малко неща повече от предизвикателството на побелелите разпенени води. При пътуванията си с Псалтерий бе предизвиквала реката, като бе поемала рискове. Сега, въпреки че й доставяше удоволствие, научаваше нещо, което Чироко беше открила от памтивека. Не е съвсем същото, когато си водач. Отговорността за други хора те прави консервативен и леко намръщен. Наложи се да бъде твърда с Робин по въпроса за задължителната спасителна жилетка.