Достигнаха сумрачната зона западно от Крий преди да стъкмят лагера. Всички бяха приятно уморени. Направиха лека вечеря, после солидна закуска и отново се отправиха към постепенно просветляващите земи. Ако нещо можеше да увеличи радостта им от пътуването по реката, това бе измъкването от дъждовете на Рея и навлизането в залетия от светлина Крий. Титанидите запяха, като започнаха с традиционната пътническа песен на Гея: „Чудният Магьосник от Оз“. Габи не се учуди, нито се засрами, когато в края на песента се просълзи.
Офион навлезе в слънчевата зона северно от западния полегат кабел, съответстващ на Стълбата на Чироко, но наклонен в обратна посока. След това течението зави на юг и продължи в тази посока повече от сто километра. Бързеите станаха по-редки, въпреки че реката беше все така живописна. Придвижваха се с лекота, гребяха в спокойните води, почиваха и се оставяха на течението да ги носи.
Габи нареди да спрат за лагеруване на едно място, което тя бе посещавала преди. Намираше, че то е най-прекрасното кътче в Немезийската верига, и разправяше на всички как ще останат осем рота, ще се наспят и чак след това ще продължат пътя си. Изглеждаше примамливо, най-вече за Титанидите, които планираха прилично хранене за първи път от няколко дни насам.
Когато Крис предложи да уловят нещо, което Титанидите да сготвят, Габи му показа кои тръстики за нареже за въдици. Робин прояви интерес и Габи я научи как да слага стръв, да опъва връвта и да борави с простите дървени макари. Нагазиха боси по гладките камъни в плитчината и хвърлиха въдиците.
— Какво се лови тук? — запита Крис.
— А какво би уловил на Земята в подобен поток?
— Вероятно пъстърва.
— Тогава това е пъстърва. Мисля, че десетина ще са достатъчни.
— Сериозно ли говориш? Наистина ли е пъстърва?
— Нищо освен имитация. Навремето Гея си въобразяваше, че иска да привлича туристи. Сега пет пари не дава за това. Но зариби много потоци и пъстървите се развиват добре. Стават доста едри. Като тази. — Пръчката й се изви в дъга. След броени минути извади риба, най-голямата от всички, които Крис бе виждал досега.
Робин счупи пръта си още при първото хвърляне, после измъкна парче с подобни размери. За половин час бяха наловиха предостатъчно, но Крис се сражаваше с един екземпляр, който се държеше като кит, а не като пъстърва. След двайсетина минути успя да се пребори и да извади най-голямата риба, която Габи някога бе виждала. Крис разгледа улова си с неприкрито задоволство, вдигна пастървата нагоре и с поглед към небето извика:
— Какво ще кажеш, Гея? Достатъчно ли е голяма?
24. Пещерата
Внезапно Крис го видя. Представляваше дребна точка далеч на север, високо във въздуха, но по всичко личеше, че то е източникът на смразяващия рев, който бе чул вече на два пъти. Видя го да изчезва зад планината, но продължи да го чува почти минута след това.
— Валия, ще обърна наляво.
— Идвам след теб.
Крис доближи лодката плътно до Габи и Псалтерий. Хвана се за борда, прибира веслото и леко прескочи в другото кану. Габи се намръщи.
— Не смяташ ли, че е време да ни кажеш какво е това? Обеща да ни научиш на всичко, което ще ни е необходимо.
— Обещах, обещах — тя се навъси още повече, но склони. — Не съм се искала да крия нищо от вас, наистина. Просто не ми се говори за тия същества. Аз… — Изчака и Робин да се присъедини към тях. — Е, добре. Наричаме ги бръмчащите бомби. Те са нови. Съвсем млади. Видях ги за първи път преди шест-седем години. Гея май доста се е потрудила, защото са невероятно проклети. Това са най-ужасните същества, които съм виждала. Живи самолети, задвижвани от нещо като реактивни двигатели. Онова, което изследвах, бяха овъглени останки. Когато се появиха преди години, поръчах от Земята самонасочваща се ракета и свалих едно. Дълго около трийсет метра, то определено имаше органичен произход, въпреки че туловището му бе фрашкано с метал. Не зная как е възможно, биохимичните му процеси сигурно граничат с фантастиката. И така, чудя се как лети. Има крила, но не ги размахва при полет. Прилича на самолет с променлива геометрия на крилата. Има два крака, които сгъва при полет, но се съмнявам, че е способно дълго да върви пеш. Открих и два резервоара за гориво, нещо подобно на керосин. Може да е било и етанол или някаква смес. Питах се с какво ли се храни, за да произведе достатъчно гориво. Искам да кажа, че то беше дяволски странно. Като капак на всичко, ако се задвижваше само с реактивна тяга, това изчадие би посмяло да каца само по скали или много високи дървета; този тип реактивни двигатели се задвижва само с помощта на въздушна струя. Така че без стабилно засилване или продължително падане не биха развили скоростта, достатъчна за запалване на двигателя. Не знаех как точно става. Трябваше да проверя. Установих, че не произвеждат сами горивото си. Повечето от храната явно отива за нормалния им животински метаболизъм, а горивото си би трябвало да получават от външен източник. Или източници. Най-вероятно от някакво ново същество, обитаващо планинските райони, но къде — все още не съм открила.