Разстоянието от последните ридове на Немезийските планини до края на джунглата бе сто и двайсет километра. Реката вече не ги улесняваше особено, но с упорито гребане, след още един преход, излязоха в равнината и спряха да лагеруват на няколко километра отвъд пределите на гората.
Докато Крис спа, бе пристигнала делегация от крийски Титаниди, извънредно радостни от вестта, че Магьосницата е сред пътниците и с молба за Карнавал. Крис научи по-късно, че е имало добра възможност да се организира; докато по-големите акорди от Хиперион правели Карнавал на всеки милиард рота, акордите в другите райони трябвало да чакат някое случайно пътуване на Магьосницата да я отведе при тях. Карнавалът на Крий бе просрочен отдавна.
Когато Крис се събуди, гостите вече се наслаждаваха на хиперионската закуска и той се присъедини към тях. Разликата между Титанидите от Крий и Хиперион бе съвсем явна. Докато Валия приличаше на першерон, крийските Титаниди наподобяваха по-скоро шотландски понита. Можеше да гледа право в очите най-снажните екземпляри. Окраската им беше същата смесица от цветове като на хиперионските им братовчеди. Единият от самците дори бе приятно кариран.
Не говореха английски — рядко срещано на Крий умение, — но Валия го представи на всички и преведе няколко учтиви приветствия. Крис веднага си хареса една белокожа женска и от свенливите й усмивки усети, че интересът е взаимен. Името й беше Сийлихи (Локрихиполидийски дует) Химна. Само да имаше два крака по-малко, щеше да е изключително привлекателна.
Габи влезе в палатката при Чироко, за да я уведоми за молбата. Проехтя високо стенание и Сийлихи отмести притеснено поглед от Крис. Останалите крийски Титаниди нервно запристъпваха от крак на крак. Внезапно Крис се вбеси срещу Магьосницата. Що за унижение — такива красиви създания да дойдат и да се молят на тази долна пияница.
Прииска му се да поеме функциите на Магьосницата. Ако някой заслужава да се сдобие с едно хубаво бебе, то това е точно Сийлихи. Чудеше се дали при евентуална среща с Гея тя не би склонила да го назначи като Магьосник, за да помага на тези същества. Беше сигурен, че би се справил с подобна отговорност по-пълноценно от Чироко.
Идеята му хареса и Крис реши да я реализира начаса. Първата стъпка беше фронталното оплождане, така че той се хвърли към Сийлихи и видя как очите й се разширяват от ужас.
Върна се в съзнание разпнат върху гърба на Валия. Челюстта го болеше. Усети, че е невъзможно да се надигне — стегнат бе с каиши, а ръцете му бяха вързани пред гърдите.
— Сега съм по-добре — съобщи на небето. Валия се извърна и го погледна.
— Той казва, че е по-добре — извика тя. Усети промяна в ритъма на чаткащите копита. Скоро Робин и Габи приближиха от две страни, свели погледи.
— Де да знаех по-безопасен начин да проверим… Последния път, когато прерязахме въжетата, ти скочи на Робин. Беше истинска напаст.
— Спомням си — глухо рече Крис.
— Би ли затворила гадната си уста! — кресна Робин на Габи, която изумено поклати глава.
— Ако смяташ, че ще се оправиш с него, хубаво, млъквам.
— Тогава се пръждосвай. На моя отговорност. — Габи се отдалечи, а Робин нареди на Валия да спре, за да пререже въжетата. Крис седна, потърка китки и опипа челюстта си. Просто един кратък и не особено силен пристъп. Въпреки това бе успял да оскърби крийската делегация, да налети на Чироко пред самите Титаниди и да отправи сексуални предложения към Робин, след като е убедил всички, че се е съвзел. Равносметката бе синина край окото от Чироко ритник в тестисите и разбита уста от Робин. Очевидно чудодейният му късмет не работеше при Магьосници и Вещици. Размърда се на гърба на Валия и усети болка.
— Слушай — започна той. — Всичко, което мога да кажа, е, че съжалявам, колкото и да е неподходящо. Благодаря, че не си ме убила.
— Нямаше нужда. Щеше ми се да не съм… те наранила много. Май се оправяш, а така ме изплаши. Но поне вече съм наясно как би трябвало да изглежда едно изнасилване.
Той трепна. Искаше да се сприятели с тази жена. Усети как мракът на депресията го напуска.
— Нещо неуместно ли казах? — Крис я погледна, като се почуди дали не го занасят, но изражението й бе съсредоточено.
— Аз… май разбирам — продължи Робин. — Вярвай ми, наистина не съм предполагала, че обвинението в изнасилване е срамно за един мъж. Виждам, че се срамуваш, но не бива. Аз не те смятам за отговорен. Искам да кажа, че сега разбирам защо моите сестри толкова се боят от това. Беше си страшничко, макар да знаех, че няма да ме нараниш много. Ако досаждам, просто ми кажи да си затварям устата.