— Не, продължавай. Опитал съм се да те измамя. Откъде знаеш, че и сега не те мамя?
— Ти измами Габи — каза Робин. — Аз щях да те оставя вързан. Не знам как усещам подобни неща. Но е така.
— Откъде знаеше, че няма да ти причиня повече от… — беше му трудно да продължи, но си наложи — повече от нормалната болка при изнасилване. Как си знаела, че няма да те бия, малтретирам или убия?
— Не съм ли била права?
— Така е. Вършил съм ужасни неща, но никога не съм убивал. Бия се, но само за да разкарам онзи, който ме дразни. След като го поваля, напълно забравям за него. Нападал съм жени. Веднъж дори съм изнасилил някаква. Но това е било просто — поне така ми казаха, — просто нормален сексуален подтик при изключено социално съзнание. В най-лошия случай никога не съм изпадал в убийствена ярост, нито пък ми е доставяло удоволствие да наранявам, дори когато съм бил най-зле. Но това не означава, че за да разчистя пътя си, не бих наранил, дори и лошо.
— Мина ми през ума.
Имаше да казва още много неща, най-трудните.
— Хрумна ми — рече той, — че ако и двамата изпаднем в криза по едно и също време… нали разбираш, почти е изключено и все пак… Ако наблизо няма кой да те защити или да ме върже… тогава може… без да имам намерение, но неспособен да се спра… — Той не довърши.
— Мислила съм за това — неочаквано каза тя. — Веднага щом разбрах за твоя проблем, прецених подобна вероятност. Реших да рискувам, иначе нямаше да съм тук. Както казваш, рискът не е голям. — Тя се пресегна и леко стисна ръката му. — Но разбери — няма да те смятам за отговорен. Не и теб. Все пак мога да направя подобно разграничение.
Крис дълго я гледа и усети как някаква тежест се смъква от плещите му. Престраши се да се усмихне и Робин отвърна на усмивката му.
Целта им отново бе централният вертикален кабел. На Крий той се намираше на трийсет и пет километра северно от Офион.
За учудване на всички този път Чироко ги покани да я придружат. Рано или късно щяха да забележат, че експедицията спира в центъра на всяка област, а и нямаше нужда да се крие визитата до Крий.
Титанидите не пожелаха да отидат. Самата мисъл ги караше да се чувстват неудобно. Останаха на дневна светлина, а Чироко поведе тримата човеци през гората от гигантски колони, където от земята изникваха неусуканите нишки на кабела. В центъра имаше вход към стълбище. Прозрачната сграда наподобяваше катедрала, но далеч не бе тъй внушителна като монументите в главината.
Стълбите водеха надолу по спирала, увита около невидимата централна нишка на кабела. Коридорът бе достатъчно широк за да вървят по него рамо до рамо двайсет души, а височината му бе петдесет метра. Не им трябваха лампи, тъй като по тавана бяха накацали летящи същества, излъчващи червенооранжева светлина.
Крис смяташе, че Чироко се будалка за слизането на пет километра дълбочина, но това бе чистата истина. Дори и при гравитация четвърт „жи“ толкова стъпала не можеха да бъдат изминати без почивка. Но когато стигнаха до целта, ако не се брои болката в слабините, Крис бе в по-добра форма, отколкото очакваше.
Озоваха се в неголяма пещера. Това беше Крий, един все пак второстепенен бог, но въпреки това Крис си припомни ексцентричната грандомания в покоите на Гея.
Крий бе подземен бог, троглодит, който никога не бе виждал и нямаше да види светлината на деня. Владенията му тръпчиво воняха на химикали и на отпадъци от милиарди същества, ехтяха от ударите на подземни сърца. Той бе работлив бог, изпълнителен инженер на Гея, бог, който се трудеше сред мръсотията, за да поддържа нормалния ход на нещата.
Стояха на равната плоскост, която ограждаше издигащата се до тавана кристална структура с формата на пясъчен часовник. Пещерата беше двеста метра в диаметър, с проходи на изток и на запад.
Онова в центъра очевидно бе главната атракция. То незнайно защо напомни на Крис продукт на тежката индустрия. Приличаше на метална отливка или на чарк от мощен трансформатор. Зачуди се дали Крий живее вътре. Наистина ли мозъкът бе толкова малък? Или това бе само върхът на една по-голяма структура, застинала насред кръгъл кладенец с диаметър двайсет метра и неимоверно дълбок.
— Да не ви скимне да плувате — предупреди ги Габи. — Това е солна киселина, и то доста концентрирана. Не е предвидено да се идва тук — вижте колко стриктно спазват тази забрана Титанидите — но киселината е последната предпазна мярка.