— Значи онова там е Крий?
— Лично. Няма да ви представяме. Вие с Робин останете отзад до стената без да правите резки движения. Крий познава Магьосницата и ще говори с мен, защото има нужда. Мълчете, слушайте и попивайте. — След като те седнаха, Габи придружи Чироко до ръба на рова.
— Ще говорим на английски — започна Чироко.
— Добре, Магьоснице. Изпратих да те повикат преди девет хиляди триста четирийсет и шест рота. Понижената ефективност започва да влошава нормалната работа на системата. Мислех да се оплача на Бога на Боговете, но поотложих.
Чироко потършува из дебрите на червеното си пончо и запрати нещо към съществото от киселинното езеро. При удара шзбухна ярка светлина и над Крий се разхвърчаха алени искри.
— Оттеглям оплакването си — отвърна Крий.
— Други претенции?
— Не. И никакви оплаквания.
— Много внимавай.
— Ще бъде както ти кажеш.
Крис бе впечатлен, противно на очакванията си. Промяната бе светкавична, без емоции от страна на Крий. Чироко дори не бе повишила глас. Въпреки това Крий му заприлича на дете, от строгия си родител.
— Спомена за „Бог на Боговете“ — каза Чироко. — Кой е той?
— Говорех като скромен слуга на Гея, Единственият Бог. Фразата бе използвана в … метафоричен смисъл. — завърши Крий доста неубедително според Крис.
— И въпреки това ти използва думата „Бог“ в множествено число. Това ме изненадва:мислех, че твоят мозък не би могъл да роди подобна конструкция.
— Може да се чуят и еретични слова.
— За каква ерес говориш — за чуждоземните, за които си чувал, или за някаква местна форма? Говорил ли си с Океан?
— Както знаеш, Океан разговаря с мен. Не е в моите възможности да спра да го слушам. Но успях напълно да го игнорирам. Що се отнася до чуждоземните, човешки представи, с тях съм наясно и многообразието на митовете не ме впечатлява.
Чироко отново се разтършува из пончото си. Този път се позабави, а междувременно по повърхността на Крий отново закипяха в лудешки танц червените искри. Магьосницата сякаш нищо не забеляза. Впери замислен поглед в пода и после показа празната си ръка.
Диалогът се насочи към неща, които не говореха нищо на Крис и явно засягаха ежедневните дела на Крий. Той съвсем не се държеше раболепно, но показваше недвусмислено, че великолепно добре знае, кой е главният тук. Не повишаваше тон. Гласът му звучеше дрезгаво, но ни най-малко заплашително. Чироко даваше кратки заповеди, ролята й в разговора съвсем естествено бе на кралица, беседваща с човек без титла, който макар и уважаван, все пак не е благородник. Вслушваше се в думите му, после го прекъсваше по средата, за да го уведоми за решението си. Крий дори не се опита да спори с нея или да дава допълнителни обяснения.
Бистриха над час политиката, след което преминаха към по-прозаични теми и помолиха Габи да се присъедини. По-голямата част от разговора отново се стори мъглява на Крис, но в един момент стана дума за повреда в някакъв ускорител на частици, част от Крий, скрита в дълбините. За какво му е на Крий ускорител си остана загадка за Крис.
Размениха предварителна информация. Габи склони да хвърли око на устройството след не повече от милиард рота, при положение че Гея плати задоволително. Спомена за контакти с някаква раса от Феба, която имала опит в подземните работи.
Според Крис Робин бе започнала да се отегчава след първите десет минути. Самият той издържа малко повече, но скоро започна да се прозява. Не смяташе, че пътешествието е загуба на време — беше интересно да се срещне с регионалните мозъци и поучително да се види как Чироко се справя с нещо различно от пиенето, — но спускането по стълбището бе продължило прекалено дълго. Крис се боеше от изкачването.
Аудиенцията приключи без особени церемонии. Чироко просто се обърна, махна на Робин и Крис, и четиримата отново поеха по стълбището. След пет минути леката извивка на коридора ги скри от подземната пещера.
Чироко се озърна и раменете й потрепераха. Седна и закри лице с длани, сетне с дълбока въздишка отметна назад глава. Габи клекна зад нея и започна да масажира раменете й.
— Ти се справи наистина добре, Роки.
— Благодаря. Габи, може ли да пийна малко. — Въпросът прозвуча ненатрапливо. Габи се поколеба, след това извади от торбата си малко шишенце. Наля в капачката и я подаде на Чироко, която бързо я пресуши. Върна я без да моли за повече, въпреки че според Крис Габи бе склонна да й сипе още една.
Габи погледна към Крис и Робин и предложи:
— Защо не й кажете нещо мило.