— Бих могла, ако знаех за какво си говорихте — отвърна Робин.
— Впечатлен съм — каза Крис. — Но не смятам, че е нещо необичайно.
Габи въздъхна.
— Съжалявам. Май е точно така. Но все не мога да свикна. Дори с един относително нормален мозък като Крий не си сигурен какво те чака при всяко следващо посещение. Можеше да ни смачка като мухи. Никак не се чувства щастлив, когато е принуден да приема заповеди от чужденци. Възпира го единствено страхът му от Гея. Или любовта му към богинята. Честно казано, при отношения като тези няма голяма разлика.
— Нима искаш да кажеш, че сме в опасност? — намръщи се Крис.
— Опасност ли? — Габи го изгледа и се засмя. — Десет минути преди да влезем, камерата бе пълна с киселина. Вероятно отново е пълна. Колко му е да се инсценира инцидент. Вероятно дори би успял да убеди Гея, че е нещастен случай.
— Никога няма да го стори — заяви убедено Чироко. — Познавам го.
— Вероятно. Но Океан му е говорил. Знаеш това. Призля ми когато започна със своето „оплакване“. Имах чувството, че милионер ми цитира Карл Маркс.
— Погрижих се за това — доволно рече Чироко. — Разтъркай малко по-долу, а? Да, точно там.
Внезапно Крис се почувства като уловен в мрежа. Чудеше се какво става наоколо. Очевидно знаеше твърде малко за случилото се и за онова, което предстоеше тепърва. Тези жени се бъркаха в неща, дето му изглеждаха нереални, но онзи кристален мозък бе съвсем истински. Някъде далеч оттук имаше и друг мозък, подобен на този, но злонамерен, решен да сее смърт и война. А над всички стоеше едно божество, което колекционираше катедрали сякаш са чипове за покер в някаква титанична игра.
Не биваше да мисли за това. Но осъзнаваше, че ако смъртните се месят в божествените дела, залогът като нищо ще принуди боговете да ги унищожат.
25. Инглезина
— За какво мислиш, Роки?
Роки изглеждаше погълната от безумния ритъм на безкрайното изкачване. Обърна се учудено.
— За Крий ли? Забрави го. Може би има начин да бъде включен във временна група за конкретна цел. По-нататък. Но засега просто го забрави.
— Не го смяташе за надежден, нали? — настояваше Габи. — Фактът, че спомена за оплакване до Гея… Какво разбра от това?
— Малка проклетия — изръмжа Чироко.
— Не смяташ ли, че можеш да раздухаш това въгленче?
— Не прибързвай, Габи. Не знам колко още ще изтънее ледът, но както се горещиш…
— Съжалявам. Знаеш моето мнение.
— Разбира се. Но бих се радвала, ако внимаваш повече с двете хлапета. Говоря за „необходимостта да знаят“. Колкото по-малко знаят, толкова по-хубаво за тях, ако нещата се объркат. Не им правиш добро, като разправяш за Крий и неговата лоялност или напротив. Стигне ли до нечии уши, направи ли някой от тях дори невинна забележка, в кърпа са вързани нечии подозрения, а не бих желала да се пораждат толкова рано. Защо ни трябваше да ги водим долу!
— Права си — съгласи се Габи. — Ще бъда по-внимателна.
Чироко въздъхна и докосна Габи по рамото.
— Просто продължавай както досега. Бъди им гид. Развеждай ги, показвай им чудесата. Разправяй им весели истории, гледай да се забавляват и помни, че са с нас, за да ги научим как да се предпазват, а не за да ги въвличаме в делата си.
— Не смяташ ли, че е редно малко повече да ги просветим? Има безброй неща, на които можеш да ги научиш.
Чироко се замисли.
— Мога да им кажа нещичко за алкохола.
— Не бъди толкова самокритична.
— Не зная, Габи. Мислех, че се оправям. Но сега предстои Инглезина.
Габи трепна. Хвана дланта на Чироко и я стисна.
Веднага след редицата от вертикални кабели Офион правеше поредица от широки завои. Местността бе гладка и почти равна, така че реката пълзеше едва-едва.
Робин използваше времето, за да се усъвършенства в гребането. По цял ден въртеше веслата, а Обой я наставляваше в тънкостите на управлението. Поставила бе на Робин задача да овладее кормуването, като изписва с лодката сложни осморки за минимум време. Сетне двете щяха да настигнат останалите. Раменете й заякнаха, разви бицепси и се сдоби с мазоли по дланите. В края на деня се чувстваше разсипана, но с всяка следваща утрин умората намаляваше.
Не бързаха за никъде. По брега се появяваха групи от Титаниди, запяващи химни за Магьосницата. След една дума, изкрещяна от Габи или Чироко, те отпрашваха в галоп, силно възбудени. Думата бе „Инглезина“. Робин научи, че това е името на голям остров в Офион, който подобно на Грандиозо бе кръстен на един от най-обичаните от Титанидите маршове — там се провеждаше Крийският Пурпурен Карнавал.
Фиестата трябваше да започне сто и двайсет рота след първата среща с Титанидите на Крий. Така всички участници щяха да имат време да се съберат. Разпънаха рано палатките и се събудиха късно. Робин посвикна с удобствата на спалния чувал — той й спистяваше и някои от хилядите звуци на Гея. Дори се наслаждаваше на ромона на реката докато очакваше да дойде сънят. Не бе по-различно от мъркането на климатичната инсталация, което бе слушала цял живот.