Нямаше повече несполуки с храната, нито посещения на неизвестни същества. Но през една от почивките, когато се почувства отегчена до смърт, реши да заведе Крис на лов за бекасини. С право предположи, че той не ще се усъмни в твърдението й, че Титанидите искат да сготвят за вечеря връзка бекасини, нито пък ще се усъмни, че методът за ловенето им е меко казано странен. В края на краищата, кое ли на Гея не бе странно?
Тя го отведе далеч от лагера, показа му как да държи сака, заръча му да го върже здраво, когато дребните създания се намърдат вътре, и се оттегли зад нисък хълм, уж за да ги подгони под храстите право в ръцете му. След това се върна в лагера и седна да го чака.
Чувстваше се малко виновна. Беше толкова лесно да го метнеш, че удоволствието от шегата до голяма степен се губеше. Чудеше се, и не за първи път, дали са етични тия нейни шегички по време на пътешествие, за което всички продължаваха да твърдят, че е опасно. Проблемът беше, че досега нямаше нищо подобно, а и тя — трябваше да си го признае — не можеше до устои на изкушението.
Крис липсва почти два часа. Тъкмо се бе наканила да отиде и да го доведе, когато той се появи, съвсем омърлушен. Насядали около огъня, всички привършваха някакво превъзходно ястие. Габи и Чироко го изгледаха учудено как сяда и се пресяга за порцията си.
— Мислех, че си в палатката — каза Чироко.
— И аз — рече Габи и замислено погледна към Робин. — Сега като размисля, всъщност Робин не каза точно това. Тя просто ме остави да повярвам, че ти си там.
— Съжалявам — каза Робин като се обърна направо към Крис.
Той сви рамене и дори опита да се усмихне.
— Успя да ме подведеш. Сетих се нещо, което бе казала. Че вещиците обичали шегаджиите.
Робин беше щастлива, че в гласа му няма горчивина. Е, съвсем малко, но очевидно хората от Земята, също като вещиците, се чувстваха длъжни да не се ядосват на приятелска шега. Или поне при Крис бе така.
Историята се изясни постепенно, тъй като нито Робин можеше честно да се похвали, нито Крис копнееше да признае лековерието си. По едно време Обой хвърли предупредителен поглед на Робин, защото наблюдаваше внимателно Чироко. Изведнъж кимна на Робин и тя скочи от камъка, върху която седеше, и търти да бяга.
— Пилета! — изрева Чироко. — Бекасини?! Ще ти дам едни пилета. Цял месец няма да можеш да седнеш!
Чироко имаше по-голяма крачка — Робин беше по-бърза.
Така и не стана ясно дали Магьосницата ще успее да я хване, тъй като всички се втурнаха след Робин и я спипаха на тясно, а тя се давеше от истеричен смях. Бореше се самоотвержено, но вмиг се озова в реката.
На следващия ден взеха стопаджия. Първото човешко същество, което срещаха след отпътуването от Хиперион. Дребен гол мъж с дълга черна брада, стоеше на брега и им махаше, после доплува и се покатери на кануто на Чироко, след съответното разрешение. Крис доближи лодката си, за да му хвърли един поглед. С тази отпусната бледа и повехнала кожа трябваше да е на около шейсет. Говореше някакъв окастрен, диалектен английски, с напевната интонация на титанидските песни. Покани ги да похапнат в селото, където живееше, и Чироко прие от името на групата.
Селището се наричаше Бразилтон — няколко купола сред разорани нивя. Когато стигнаха брега, Крис съзря гол орач, чийто плуг теглеха Титаниди.
Бразилтонците бяха двайсетина. Нудисти. До един с бради — както мъжете, така и жените. През двайсет и първи век на Земята брадясването при жените бе мода, която ту се появяваше, ту изчезваше. Сега бе почти отшумяла, но гледката напомни на Крис за неговото собствено детство, когато майка му носеше кокетна козя брадичка, която той доста харесваше.
Габи не знаеше много за селището, но го уведоми, че в групата се практикува кръвосмешение. Техният стопаджия бе известен като Дядото и това не бе прякор. Другите носеха имена от сорта на Майка-две и Син-три. Имаше и Прабаба, но липсваше мъжки индивид от същото поколение. При раждането на поредното дете всички се преименоваха.
Робин сметна всичко това за доста налудничаво и Крис я чу да го казва на Габи.
— Съгласна съм — отвърна Габи. — Но те не са по-чалнати от другите отшелническиски групички, разпръснати из цяла Гея. И не е зле и ти да не забравяш, че и твоят собствен Ковън навярно е изглеждал доста странно при основаването. По дяволите, той все още е странен, според земните човеци. Вашите майки са отишли в Саргасо Пойнт — сега пък затворените общества идват тук, ако са достатъчно малкобройни и получат разрешение от Гея.