Робин бе отчаяна почти до плач. Седеше, държеше се за главата, тресеше се и повтаряше:
— Но аз не знаех, не знаех, наистина не знаех.
Крис нямаше понятие какви ще са дълготрайните последици за отношенията им, но едно беше ясно.
— Дължа ти извинение — каза той на Чироко.
Тя му се ухили.
— Не, недей. И аз бих сторила същото. В подобна ситуация не ми дължиш обяснение. — Тя потърка челюстта си. — Всъщност грешката е моя, че не се прикрих по-бързо. Мисля, че реакциите ми се забавят.
— Може би моите стават по-бързи.
— И това е възможно.
Като по команда всички се отправиха към палатките си, за да оставят Робин и Крис насаме. Увисна неловка тишина и Крис се уплаши. Ако Роки беше се ориентирала в положението, защо той не се беше усетил? Може би защото бе прекалено зажаднял. Като че и Робин имаше същото усещане. Като че ли и тя се връщаше към по-ранния им разговор и вероятно го преосмисляше. Тя му обърна гръб, просто за да събере мислите си, след което плахо каза, че съжалява. С няколко думи обясни, че не го вини повече от себе си. Било е просто недоразумение, за щастие навреме предотвратено. Каза, че не се бои от него повече от преди.
Но още същата нощ се пренесе в своята собствена палатка.
След последния ден на Карнавала Чироко се върна залитаща, като пееше гръмогласно. Габи я настани в леглото, на сутринта я натовари в кануто и пак я покри с одеяло. Отплаваха и скоро оставиха отшумяващото веселие на острова Инглезина далеч зад гърба си. Офион течеше все така безметежно и групата, доста унила, започна да гребе монотонно към Морето на здрача.
26. Пътят на славата
Водният басейн, разположен наполовина в Крий, наполовина във Феба, обикновено фигурираше на картите като Морето на Феба, но никой не го наричаше така. Пътуваха през Феба, но плаваха по Морето на здрача.
Името му подхождаше. Морето, чийто западен край се намираше в огрения от слънчева светлина Крий, се простираше през зоната на здрача и завършваше в нощта на Феба. Гледани от разстояние, достатъчно за да се елиминира кривината на Гея, водите на Морето на здрача от нюанси на тъмносиньо и зелено преминаваха в избеляло оранжево и медножълто, за да придобият черен цвят. Някъде в средата бе големият остров, известен като Юнома, винаги в здрач, на който имаше две езерца — Тарн Гейндрия и Тарн Конкордия. Единствено на този остров живееше раса от насекомоподобни същества, известни сред хората и Титанидите като Железните Господари. От пестеливите разкази Робин разбра, че те са адски гадни — от миризмата до почти всеки аспект на културата и морала. Радваше се, че Магьосницата няма да има вземане-даване с тях по време на това пътешествие.
Всъщност планираха да хванат по-безопасния път. Северният бряг на Морето на здрача се доближаваше до прокараната през него въображаемата права, така че бе резонно да се придържат близо до безопасно пристанище, още повече че Морето на здрача бе прословуто с внезапните яростни бури.
Плаването през Морето на здрача премина без премеждия, но Робин странеше от останалите. Инцидентът с Крис я бе разстроил. Не го обвиняваше, но не можеше да потисне погнусата си, когато от време на време улавяше погледа му. Нейната политика бе да си вади поука от лошите неща и това, което научи от хетеросексуалния си експеримент в любовта, бе, че нейният най-голям враг на Гея обикновено е нейното невежество. Не откриваше нищо ново. През целия си живот бе склонна да подминава онова, което няма непосредствено значение за оцеляването й. Ето защо често пропускаше неща, които биха забелязали по-търпеливи и непредубедени хора, умеещи да слушат и наблюдават всичко, независимо колко незначително изглежда.
Крайно време бе да се раздели с мнението, че Магьосницата е обладано от алкохола зомби, вдъхваща респект само чрез титлата и лакърдиите за минали подвизи. Дреболия, наистина, но Робин бе впечатлена, когато се замисли над случилото се. Чироко не би могла да ги чуе преди Крис да изстене, знак, че е бил на ръба. Чироко светкавична е премислила, съпоставила е такива детайли като загубените контрацептиви и генетичното разстройство на Робин и предусетила тяхното общо невежество и вероятната фертилност на Робин, бе действала незабавно на своя отговорност, без да се притеснява за последиците. Независимо че това, чe стореното от нея бе немислимо от социална гледна точка, тя бе права, знаеше го и бе действала.