Чудеше се дали крошето действително бе изненада, или Чироко му бе позволила да я нокаутира. Беше очевидно, че Крис се чувстваше зле като най-лошия боец в група от три жени и един мъж. А така, като фрасна Магьосницата в миг на подобно унижение, бе успял да спаси донякъде самоуважението си.
Едва ли някога щеше да уднае истината. Но знаеше едно: вече никога нямаше да подценява Магьосницата.
Офион излизаше от Морето на здрача по почти както от Нокс: след като постепенно се стесняваше, морето се превръщаше в река. Но вместо пред низ от речни помпи, групата се озова пред пет километра от най-буйните от срещаните досега води. Поспряха в последния тих вир и събраха и четирите лодки, за да обсъдят стратегията. Тази част от реката бе позната само на Чироко и Габи. Титанидите слушаха указанията им, като гребяха бавно назад, за да избегнат течението.
Хвърлиха се в потока всички наведнъж. Чироко и Кларинет водеха, а Габи и Псалтерий завършваха групата. Когато дойде нейният ред, Робин засили лодката и успоредно със скоростта растеше и радостта й. Коленичила на носа, гребеше бурно, докато Обой не я посъветва да запази силите си и да остави на реката по-голямата част от работата. Усещаше резултатите от мощните, пресметнати удари на Титанидата и полагаше всички усилия да помогне, а не да пречи. Трябваше да открие ритъма, да се нагоди към реката. На два пъти се отблъскна от подводни скали с ръба на веслото и веднъж беше възнаградена с окуражителен вик от Обой. Все още се усмихваше, когато след един завой се озоваха пред стометров хаос, който сякаш се сурваше право надолу.
Нямаше време за размисъл. Робин изрече молитвата си едва ли не преди да осъзнае какво прави и се хвана здраво за веслата.
Кануто потрепера. Водата се разпиля настрани и изпръска лицето й. После Робин се бореше да насочва лодката по течението на потока. Стори й се, че чува гласа на Обой, но от рева на реката не разбра нищо. Дъното се разцепи и тя внезапно се озова в реката, хваната здраво отстрани за лодката.
Когато показа глава над водата и отвори очи, видя, че Обой е до нея, но е стъпила на дъното, потопена до кръста. Измъкна ги на относително спокойно място и започна да се катери на четири крака по скалистия бряг, като вдигаше кърмата на кануто.
— Добре ли си? — извика Титанидата и Робин намери сили да кимне. Когато вдигна глава, видя Габи и Псалтерий.
След огледа и обсъждането на висок глас решиха, че се налага кануто довърши пътуването надолу по бързеите. В противен случай останалите лодки щяха да бъдат опасно претоварени с по две Титаниди и двама човека. Робин щеше да пътува с Габи, докато Обой се справяше със задачата да води излязлата от строя лодка надолу по реката. Робин се прехвърли в лодката на Габи безпрекословно, но с усещането за неуспех.
— Не мога да го поправя — заяви Обой след като прегледа счупените ребра на кануто. — Трябва да спасим обшивката и да изчакаме, докато не стигнем друго място с дървета за изработка на канута.
— Робин може да пътува с мен и Валия — предложи Крис.
Робин се поколеба само за миг, после кимна.
Слязоха на брега на широката кална равнина, където се сливаха Офион и Аргус, близо до центъра на Феба. Земята тънеше в мрак, само от време на време се срещаха източени дървета, сребристи и крехки на лунната светлина. В действителност Феба бе малко по-осветена от Рея. Причината се криеше в Морето на здрача, част от което се намираше на дневна светлина и бе по-добър отражател от земите, извиващи се двете страни на Нокс. Но слабото усилване се губеше в мрака на самата земя. Рея поне бе хълмиста, докато централната част на Феба представляваше блато.
Робин я мразеше. Стоеше в кал до глезените и се взираше към земите, които сигурно бяха рай само за змиорките и жабите. Вече с мъка си спомняше свежестта на чистата вода. Бе подгизнала и нямаше шансове скоро да изсъхне. Не помагаше и мисълта, че ако не бе застанала в предната част на кануто, инцидентът вероятно нямаше да се случи. Отново се чудеше какво ли прави тук.
Тя не беше единствената, която не харесваше това място. Назу неуморно шаваше в торбата, провесена под ръката й. Пътешествието не беше лесно и за змията. Знаеше, че трябваше да остави демона си на Ковън — смяташе да го стори, но в последния момент сърце не й даде. Когато разхлаби връзката, Назу подаде глава и провери въздуха с език. Намери го поне толкова студен, колкото и вътре в торбата, и като не откри сухо местенце да се увие, скоро се върна обратно.
Обой и Псалтерий се бяха залисали в разглобяване на повреденото кану, като прехвърляха товара в здравите лодки. Робин видя останалите на известно разстояние — застанали бяха на нещо, което минаваше на Феба за хълм, сиреч стъпалата им се извисяваха на сантиметри над водата. Чироко седеше на една скала, с лице към централния кабел на Феба, който се издигаше над тях, но останалите гледаха на север. Робин не забеляза нищо, което си струваше да се види, но прецапа през калта, за да се присъедини към тях.