— Какво толкова гледате? — попита тя.
— Все още не зная — отвърна Крис. — Очаквам Кларинет да ни каже.
Кларинет тъпчеше нервно на едно място.
— Може би не биваше да повдигам въпроса — каза той.
— Разбира се, не трябваше — увери го Валия, вперила многозначителен поглед в него. Но Кларинет твърдоглаво продължи:
— Е, вие сте тук, за да намерите начин да докажете своя героизъм на Гея. Само си помислих, че не е зле да ви покажа някои възможности. Или ги приемете, или ги забравете.
— Аз ще забравя — окликна Робин. Тя погледна към Крис. — Не го възприемаш сериозно, нали?
— Двоумя се — призна Крис. — Дойдох, защото според Габи така бе по-добре, отколкото да вися и да чакам някаква възможност, и в това имаше смисъл. Никога не съм се замислял дали наистина отхвърлям правилата на Гея. Щом съм тук, значи не ги отхвърлям напълно. Но ще си призная, че не съм склонен да тръгна сам.
— И не бива — вметна Валия.
— Въпреки това искам да чуя за какво става дума.
Робин изръмжа, но трябваше да признае, че и тя е заинтригувана.
— Погледнете онази планина — започна Кларинет. Робин видя черен конус. — Близо до северния склон — продължи той — има една доста неприятна област, откъдето и да я погледнеш, която е слабонаселена. Лично аз никога не съм бил там. Но знам, че там е домът на Конг.
— Какво е Конг? — запита Крис.
— Огромна маймуна — поясни Габи, която се бе приближила. — Какво друго? Да тръгваме, приятели. Лодките са готови.
— Почакай малко — помоли Крис. — Искам да чуя още нещо.
— Какво искаш да чуеш? Той си седи там… — Габи го погледна подозрително. — Ей, ти да не смяташ… добре. Ела, Крис, ще ти разкажа за Конг. — Тя го отведе настрана, без да откъсва поглед от Чироко. Робин ги последва, но Титанидите останаха. Габи разказваше с тих глас.
— Роки не обича да слуша за Конг — каза тя и се намръщи. — Едва ли мога да я виня. Конг е сътворен преди около сто години в един-единствен екземпляр. Той е от класа на драконите, за които знаете от Гея — всеки е различен и не може да се размножава. Изскачат от земята след като Гея ги създаде, живеят за колкото са програмирани, обикновено доста дълго, и умират. Конг е сътврен въз основа на филм, гледан от Гея, също като гигантския пясъчен червей в Мнемозина. Тук има няколко такива същества. Разбира се, те стават обект на интерес от страна на пилигримите. Потръпвам като си помисля колко човеци отвлечени от Конг. С оръдие под среден калибър или без дяволски много динамит е немислимо да бъде пречукан. Повярвайте ми, опитвали са мнозина.
— Трябва да е възможно — каза Крис и се замисли.
Габи сви рамене.
— Мисля, че всичко е възможно, ако упорстваш достатъчно. И все пак, не смятам, че ти си готов да се справиш с него. Хайде, Крис. Има много по-лесни начини да се самоубиеш.
— Защо Чироко се страхува от него? — попита Робин. — Или може би не употребих подходящата дума?
— „Страх“ е съвсем точната дума — почти прошепна Габи. — Конг изяжда всичко, което се движи. Магьосницата е изключение. Гея го е създала така, че да драпа за нея. Надушва я от сто километра и нейният мирис може да го доведе от планините. Не мисля, че става дума за любов, по-скоро за силно привличане. Конг ще следва Роки до края на зоната на здрача. Какво друго да ви кажа за Гея — тя винаги оставя вратичка за измъкване, ето защо е вложила в Конг омраза към светлината, също както в пясъчния червей, да речем, омраза към студа, обграждащ Мнемозина. Така че Конг няма да я последва в Тетида или Крий. Но ако вятърът духаше от юг, сега нямаше да сме във Феба. Роки пресича откъм южната страна, когато може — ако въобще й се наложи да посети Феба — защото ако Конг подуши миризмата й, веднага ще дотърчи. И хване ли я, ще я заведе в планините. Веднъж успя, преди около петдесет години. Роки остана там цели шест месеца, преди да успее да избяга.
— А тя какво направи? — попита Робин.
— Тя не говори за това — вдигна вежди Габи и ги изледа, един по един, после се извърна и се отдалечи.
Робин отново вдигна очи към планината, след това забеляза, че Крис се е втренчил в нея.
— Нямаш намерение…
— Тя какво ви разправяше?
Робин се стресна от близостта на Магьосницата, учудена как е успяла да се доближи толкова тихо.
— Нищо — отговори Робин.