Групата се бе събрала при основата на централния кабел на Феба, който, подобно на този в Хиперион, достигаше земята до един широк завой на реката. Всъщност, по-правилно би било да се каже, че кабелът е причина за появата на този речен завой чрез процес, наричан от Чироко хилядолетно провисване. Геялогическите формации наоколо потвърждаваха, че някога Офион е текъл сред нишките на кабела. При разтягането на пръстена земята под мястото на свързването е била издърпана и реката си е намерила ново корито.
— Права си за Япет и Океан — потвърди Чироко. — Но се съмнявам, че Океан ще мирува още дълго. Само тук обаче имат обща граница два силни регионални мозъка, които се противопоставят на правилата на Гея. Рея е прекалено смахната, за да се брои за враг. Отвъд Тетида е Тея, която все още е лоялна към Гея, после идва ред на Метида — враг, но страхлив. Диона е мъртва, а отвъд нея …
— Един от регионалните мозъци е мъртъв? — запита Робин. — Как влияе това върху развоя на нещата?
— Слабо, както и ти подозираш — отвърна й Чироко. — Поради лошия си късмет Диона се оказа притисната между Метида и Япет при започването на войната. Бе прекалено лоялна, за да се обедини с тях, или поне да остане неутрална, така че те я нападнаха и смъртно я раниха. Мъртва е от три или четири века, Но зоната се справя добре. Япет се опита да я покори, но без успех. Мисля, че Гея се справя с повечето от належащите неща.
— Имах доста работа там — изтъкна Габи. — Нещата на Диона се скапват по-бързо. Но инак е спокойно място.
— Проблемът е — продължи Чироко, — че точно тук, при Феба и Тетида, сме в лагера на двама силни врагове на Гея, разположени един до друг. Предпочитам да прелитам по възможност с цепелин оттук и смятам, че вие двамата е редно да знаете, че ако искате, сега можете да се отделите от нас. Ние ще пресечем Феба и Тетида максимално бързо, но ще се придвижим по суша, защото сега никой цепелин няма да ни заведе от центъра на Феба до центъра на Тетида — нещо, което аз задължително трябва да сторя. — Тя погледна Крис, след това — Робин.
— Аз ще издържа — каза Робин. — Но бих искала да се измъкна оттук. Притеснявам се, че Конг може… е, знаеш. Остават ми още два дни до края на цикъла.
— При тази посока на вятъра няма страшно — успокои я Габи. — Ако се промени, ще ускорим ход, обещавам. А ти, Крис?
Крис също продължаваше да мисли за Конг, но не онова, което подозираше Робин. Не изгаряше от нетърпение да става герой, жив или мъртъв, но мисълта, че изпуска първата реална възможност, го притесняваше.
— Идвам с вас — отговори той.
Титанидите не харесваха Феба. Бяха готови да скочат при всеки неочакван шум. По едно време Валия насмалко не стъпка краката на Робин. Стояха близо до огъня, недалеч от външните нишки на кабела, и пееха песните си, които звучаха на Крис като свирукане в тъмнината.
Той не ги упрекваше. Той усещаше същото.
Чироко беше казала, че няма да се бави. Не стана въпрос никой, дори и Габи, да я придружи при посещението й при Феба. Магьосницата знаеше, че Феба най-много да я посрещне с пълен киселинен басейн, за да я държи на стъпалата и така да общува с нея. Нямаше основания визитата да надвиши броени минути. Чироко щеше да призове Феба да върне на Гея оръжията и да се радва на плодовете на нейната любов, сиреч по-скоро да избегне последиците от нейния гняв, тъй като Гея едва ли щеше да направи много, за да подобри нещата, но можеше да стори доста, за да нарани Феба. Разбира се, щеше да последва отказ от страна на Феба, която щеше да отпрати Чироко да си върви по пътя, вероятно съпроводен от демонстрация на сила, предназначена не толкова да я нарани сериозно, колкото да я сплаши. Феба не беше глупачка. Тя знаеше силата на спицата, насочена към нея подобно на обсадно космическо оръдие, беше наясно и с Голямото Изстискване.
Чироко беше разказвала на Крис за Изстискването — последното оръжие на Гея във Въстанието на Океан. Вътрешността на всяка от шестте спици бе покрита с дебел слой растителност — дървета от така наречената вертикална гора. Вертикална всъщност бе почвата, а дърветата растяха хоризонтално от стените на спиците и пред тях секвоите изглеждаха като джуджета.
За да се получи Голямото Изстискване, Гея първо лишила гората от влага със седмици. Превърнала я в най-внушителната купчина от дърва за огрев. Не й се наложило да стиска с все сила, за да се откъснат милионите дървета и да се изсипят като дъжд над нощта отдолу. Ето така постъпила Гея с непокорния Океан:първо запалила дърветата, а после затворила долната клапа на спицата. Огнената буря обгорила Океан до дъно. Той очевидно бил потресен, защото изминали десет хилядолетия, преди да се осмели отново да предизвика Гея.