Часовете едва се точеха, а Чироко все не идваше. Неведнъж бе кръстосвала по стълбищата към регионалните мозъци и знаеше с точност до минута колко дълъг ще е пътят. Едва ли би прекарала повече от час с Феба, но необходимото време бе изтекло, отмерено от бавното движение на жироскопичния часовник, а Чироко още я нямаше. След поредния шейсет и една минутен рот, Крис се присъедини към обсъждането дали да разпъват палатките. Идеята не срещна особена подкрепа, въпреки че Робин и Крис умираха за сън. Габи нехаеше за това — на всички бе ясно, макар и неизказано с думи, че не след дълго тя ще последва старата си приятелка.
Крис се отдалечи от групата и полегна на сухата земя. Опъна се в посока север-юг и постави върху корема си гея-часовника, като ориентира оста му на изток-запад в равнината на ротация. Различаваше движението му също толкова добре, колкото виждаше процеса на замръзването на водата например, но щом отместеше поглед и пак го погледнеше, преместването ставаше видимо. Имаха и механичен часовник, който бе доста по-полезен, защото работеше непрекъснато, независимо от ориентацията, но този бе по-забавен. Струваше му се, че усеща въртенето на Гея. Спомни си за подобно усещане, при ясна нощ на Земята, и внезапно му се прииска да се прибере у дома, без значение излекуван или не. Не беше едно и също да си очарован от безкрая на звездната нощ и да се взираш в мрака на извисяващата се спица, в невидимото, но осезаемо небе.
— Стягайте си багажа, квартет от четирикраки шарлатани!
— Какво ще кажеш този път аз да те яздя, Капитане? — извика Кларинет.
— Хей, Роки, как запазваш равновесие на два крака толкова дълго?
Пристигането й върна Крис от ръба на съня. Групата се превърна във вихрушка от енергия, насочвана от Чироко към задачата да се вдигне бивакаа и да се качат отново на канутата. Но накрая Габи зададе въпроса, чийто отговор интересуваше всички.
— Как премина посещението, Роки?
— Не зле, не зле, мисля. Тя беше по… по-разговорлива от обикновено. Почти останах с впечатлението, че тя е тази, която… — Чироко вдигна глава, срещна очите на Крис и присви устни. — Ще ти кажа по-късно. Но съм притеснена. Не от нещо конкретно, но имам усещането, че ни се готви изненада. Колкото по-скоро се махнем оттук, толкова ще съм по-спокойна.
— Аз също — допълни Габи. — Хайде да тръгваме.
Крис имаше свои собствени притеснения, когато яхна Валия. Дланите на ръцете му бяха влажни, усещаше нещо странно в стомаха, обливаха го горещи вълни. Тези признаци заедно с предчувствието, което го завладя, му даваха небивала увереност, че е на косъм отследващия пристъп.
И какво от това? Щеше да се държи твърдо, да става каквото ще — тези приятели могат и сами да се пазят. Ако някой бъде наранен, едва ли ще е той, все още не. Не за пръв път мислеше да осведоми някого, че пристъпът наближава. Както и преди, и сега реши да мълчи, подвоуми се и отново предпочете мълчанието.
Не! Стига вече. Той се извърна към Габи, която яздеше на метър вдясно от него. И в този миг видя с крайчето на окото си, че Валия е извърнала глава към него, а с другото съзря едва доловимо движение.
Видя го част от секундата преди Валия. Зейнала паст, пълна с остри шипове, връхлитаща безмълвно, кръг, прорязан от тънка хоризонтална линия. Беше далеч, а изведнъж се озова над тях. Всичко стана за миг.
Скочи и блъсна Габи достатъчно силно, за да я свали от гърба на Псалтерий.
— Долу! Слизай долу! — извика той, а Валия изкрещя вика за тревога на езика на Титанидите.
Звукът ги блъсна като лавина — бръмчащата бомба възпламени двигателя си и ускори ход на не повече от метър над земята. Въздухът затрептя в ритъма на двигателя — Крис бе ослепен от нещо като светкавица, избухнала в очите му, а ревът се превърна в отдалечаващ се вой. Сложи ръката на тила си и усети, че косата му е обгоряла и завита на фитилчета.
Габи се измъкна под него, като се мъчеше да си поеме дъх. Робин се беше проснала по очи на десетина метра от него с протегнати напред ръце. Тънък синьо-бял лъч израсна изпод дланите й, последван от още един. Малките куршуми избухнаха като ракети, недалеч от целта.
— Дойде от кабела — извика Чироко. — Всички стойте долу!
Крис я послуша, само се претърколи и се озова с лице към ниско хълмче на фона на издигащите се пясъци на Тетида. Разбра, че това го е спасило: беше видял движението на бръмчащата бомба преди атаката, при последната фаза от падането от укритието й в кабела.
— Идва още една! — предупреди Чироко. Крис се опита да глъне корема си. Втората атакуваща бомба изрева вдясно от него, последвана в ешелон от още две, само с секунда по-късно.