— Това не ми харесва! — изкрещя Габи съвсем близо до лявото ухо на Крис. — Титанидите са прекалено големи, а теренът е доста равен. — Крис се извърна и я погледна в лицето, на сантиметри от неговото, оплескано с мръсотия. Усети, че някой силно стисна ръката му. — Благодаря ти — прошепна Габи.
— И на менне ми харесва! — изкрещя в отговор Чироко. — Но все още не бива да ставаме.
— Тогава да пропълзим на най-ниското — предложи Габи. — Хайде при Псалтерий — прошепна, — той е на най-ниско.
Кафявокожата Титанида се намираше на два метра зад тях насред трап, чиято дълбочина и при най-добро желание не можеше да се определи като надвишаваща четирийсет сантиметра. Габи потупа Псалтерий по хълбока, докато Крис минаваше покрай тях.
— Не ставай и не се оглеждай, стари приятелю — увещаваше го Габи.
— Няма. А ти дръж главата наведена, шефе, — след тези думи Псалтерий се изкашля, непознат и странен звук.
— Добре ли си? — запита Габи.
— Доста силно се ударих в земята — беше всичко което той каза.
— Ще помоля Обой да те прегледа, когато се измъкнем оттук. По дяволите! — Тя избърса длан в панталона си. — Защо трябваше да се пльоснем в единственото кално място на този вонящ хълм?
— От северозапад — извика Валия отнякъде. Крис дорине се опита да търси приближаваща се бръмчаща бомба, но успя да стане по-дребен и по-плосък, отколкото би могъл да си представи. Чудовището изрева наблизо, отново последвано от още две. Интересно, защо първото бе само?
Когато рискува да погледне, видя как друго се откъсва от кабела. Досущ като точица, на около три километра височина. Прилепено с носа надолу, то бе дебнало своя шанс. Изглежда ги е забелязало още когато се приближаваха към кабела, но е имало достатъчно разум за да съобрази, че щом групата отмине, може да напада в гръб.
И то май бе разбрало, че вече е безполезно да предприема опити да убива. Мина на петдесет метра над тях, ревейки с безочливо предизвикателство. Друго се възпламени малко след като се спусна от кабела и не устоя на изкушението пикира на почти същата височина. Това беше грешка, тъй като осигури на Робин идеална мишена в обсега на оръжието й, достатъчно време, за да я проследи и възможност за три изстрела. Вторият и третият бяха точни. Сега Крис видя най-ясно как прелитащата фигура срещна, уловена, двата проблясъка на избухналите куршуми. Представляваше изострен цилиндър с прибрани назад твърди криле и двойна опашка. Под крилото бе закътано око. Бръмчащата бомба бе огромна черна на цвят небесна акула, цялата само една уста и ненаситна лакомия, гарнирана с потресаващи звукови ефекти.
За миг изглеждаше, като че съществото не е наранено от изстрелите на Робин. След това избълва огън, който се разстла по небето и заля цялата околност с бледооранжева светлина. Крис вдигна очи тъкмо навреме, за да види експлозията, но едва я чу, заглушена от победоносния вик на Робин, Деветопръстата.
— Прати ми още бръмчащи бомби! — крещеше тя.
Всички видяха как съществото се изви високо и се прекатури в смъртоносно падане. Малко преди да се разбие на земята от другата страна на Офион, проехтя свръхзвуков крясък.
След десетина минути без нови атаки, Чироко пропълзя до Габи и предложи да притичат до лодките. Крис изцяло подкрепяше идеята — вярно, притесняваше се от плаването по реката, но всичко друго бе за предпочитане пред прегръдката на това малко парче земя.
— Добре звучи — съгласи се Габи. — Ето плана ми, приятели. Не губете време. По мой сигнал, хората яхват Титанидите и препускат към лодките. Ще яздите с лице назад и ще си отваряте очите. Трябва да се пазим от всички посоки и да сме готови да моментално да залегнем, защото може да нямаме и две-три секунди. Има ли въпроси?
— Мисля, че трябва да си намериш друг ездитен кон — тихо каза Псалтерий.
— Какво? Толкова ли си зле? Какво, крака ли?
— Мисля, че е по-лошо.
— Подай ми лампата, Роки. Благодаря, сега… — Габи се втрещи, изкрещя от ужас и изпусна лампата. На бледата светлина Крис видя ръцете й — бяха омазани в тъмночервена кръв.
— Какво ти е направила? — простена Габи. Хвърли се към проснатото тяло и се опита да го обърне. Чироко извика на Обой да дойде, после нареди на Робин и Валия да останат на пост. Едва когато обърнаха ранената Титанида, Крис разбра, че лепкавата кал по неговото собствено лице и гърди е примесена с изтеклата кръв на Псалтерий. Отмести се ужасен, все още седнал в калта. Титанидата лежеше сред локва от кръв, която продължаваше да се лее като река.