— Оставете ме — помоли Псалтерий, когато Габи и Обой се опитаха да го обърнат. Обой се спря, но Габи й кресна да продължава. Вместо това Титанидата-лечител доближи ухо до главата на Псалтерий и се заслуша за момент.
— Няма смисъл — каза тя. — Смъртта е дошла.
— Не може да е мъртъв.
— Още живее. Хайде, изпей му сбогом докато все още чува.
Крис се дръпна настрана и коленичи до Робин, която не каза нищо, само му хвърли бегъл поглед и поднови наблюдението на нощното небе. Той трескаво си припомни минутите, когато се чудеше дали приближава атаката на болестта му. Всъщност атака бе имало, но не такава каквато бе очаквал.
Не се чуваше нищо освен песента на Обой и Габи. Гласът на Обой бе сладостен и мелодичен, а не изпълнен с печал. Крис би искал да разбира думите. Габи не ставаше за певец, но това нямаше значение. Задавяше се, но продължаваше. Накрая остана само звукът на риданието й.
Чироко настоя да обърнат тялото. Трябваше да изследват смъртоносната рана, да разберат как се е случило и да научат повече за бръмчащите бомби. Габи не се противопостави, но се махна оттам.
Когато вдигнаха краката му и започнаха да го обръщат, в калта се изсипа цяла кофа безформена слуз. Крис побърза да се отдалечи и падна на колене и длани. Стомахът му продължаваше да се гърчи в спазми дълго след като бе напълно изпразнен.
По-късно разбра, че раната на Псалтерий е била от край до край, като почти е преполовила тялото му. Решиха, че съществото е замахнало с дългото си дясно крило части от секундата след като Крис бе изблъскал Габи на земята. Срезът бе така добре очертан, че ръбът на крилото сигурно е бил остър като бръснач.
Занесоха Псалтерий до брега на реката, до едно защитено от няколко дървета място. Крис, който изостана заедно с Робин, видя как Габи коленичи и отряза яркооранжевата коса, сетне се изправи и здраво я върза. Титанидите без много церемонии изтърколиха тялото във водата и го избутаха в течението с дълги пръти. Псалтерий приличаше на поклащащ се сред вълните тъмен вързоп. Крис го проследи, докато не изчезна от погледа му.
Останаха там десет рота, защото не искаха да настигнат тялото. Нищо не им се правеше, а и не им се говореше. Титанидите прекараха времето, като се поклащаха и пееха тихо. Когато Крис помоли Чироко да му преведе песните, тя каза, че всичките са за Псалтерий.
— Не са точно тъжни песни — поясни Чироко. — Никоя от трите Титаниди не бе твърде близка с Псалтерий. Но дори най-добрите му приятели не биха жалили като нас. Запомни, за тях той си е отишъл. Той повече не съществува. Но е съществувал и ако трябва да оживее, то ще е в песен. Ето защо те пеят за онова, което е бил за тях. Пеят за делата му и за нещата, които са го направили добър. Не е много по-различно от онова, което ние правим, само че при тях няма живот след смъртта. Мисля, че по тази причина за тях това е дваж по-важно.
— Аз самият съм атеист — каза Крис.
— Аз също. Но е по-различно. Ние и двамата можем да отхвърляме идеята за живот след смъртта, дори и да не сме отгледани с вяра в нея, защото всички човешки култури са се докоснали до тази идея. Сблъскваш се с нея накъдето и да се обърнеш. И затова ми се струва, че в дебрите на подсъзнанието, и на твоето, и на моето — както и да го отричаме — има една частица, която се надява, че грешим, или дори е сигурна, че разумното съзнание не е право. Това е заложено дълбоко в човешката душа, а в техните души просто не съществува. Онова, което ме смайва, е, че са толкова жизнерадостна раса пред лицето на смъртта. Чудя се дали е заложено от Гея, или е тяхна собствена придобивка. Не бих я попитала, защото не искам наистина да узная — бих предпочела да вярвам, че техният добър дух се е издигнал над безсмислието, за да обича толкова живота и да не иска нищо повече от него.
Крис никога не се бе замислял за предимствата на „благоприличното погребение“. Не можеше, поради своята човешка природа, да престане да мисли за тялото като за същество. Това бе причината хората да затварят мъртвите в ковчези, за да ги предпазят от червеи, или да ги изгарят и да премахнат всякаква възможност за бъдещо оскверняване.
В речното погребение се криеше някаква груба поетичност, но Офион не го беше грижа за благоприличието на мъртвия. Реката бе изхвърлила Псалтерий върху кална плитчина на три километра надолу по течението. Когато преминаха покрай разкъсаното му тяло, Титанидите дори не го погледнаха, но Крис не можа да отмести очи. Трупът, нападнат от мършояди, го навестяваше в сънищата още дълго.
28. Траяна
Върху картите на Гея шестте нощни района често се щриховаха, за да се подчертае, че там слънцето не огрява никога. Така зоните с безкраен ден изглеждаха по-ярки. Тетида обикновено биваше оцветявана в жълто или светлокафяво, за да се покаже, че е пустинен район. Картата понякога за заблуждаваше пътешествениците, че пустинята започва в зоната на здрача между Феба и Тетида. Това не беше така. Твърдата гола скала и подвижните пясъци обгръщаха централното блато на Феба, като протягаха съсухрените си ръце северно и южно от него и на запад до централните кабели.