— Ваша светлост — каза почтително покритият с доспехи рицар, когато конят й се изравни с огромния му жребец. — Смятате ли за благоразумно от ваша страна да яздите в авангарда на нашата група?
— Кой би бил толкова глупав да нападне най-храбрия рицар на света? — попита тя с хитра невинност.
Баронът тъжно въздъхна.
— Защо въздишате така, господин рицарю? — започна да го задява тя.
— Ох, не ме питайте, ваша светлост — отвърна той.
Продължиха да яздят мълчаливо през шарената сянка, в която бръмчаха и се стрелкаха разни насекоми, а мънички бързоноги твари бягаха и шумоляха в храстите край пътеката.
— Кажете ми — каза накрая принцесата. — от отдавна ли познавате Белгарат?
— През целия си живот, ваша светлост.
— Отнасят ли се с почит към него в Арендия?
— С почит ли? Свещеният Белгарат е най-великият човек на света! Сигурно знаете това, принцесо.
— Аз съм от Толнедра, барон Мандорален — изтъкна тя. — Нашите познанства с вълшебници са ограничени. Дали някой аренд би описал Белгарат като човек с благородническо потекло?
Мандорален се засмя.
— Ваша светлост, раждането на Белгарат е изгубено в глъбините на древността и въпросът ви просто няма смисъл.
Се’недра се навъси. Не й се нравеше особено да бъде обект на подигравки.
— Той благородник ли е, или не е? — настоя тя.
— Той е просто Белгарат — отговори Мандорален, сякаш това обясняваше всичко. — Има стотици барони, десетки графове и безчет благородници, ала Белгарат е само един. Всички хора му правят път и благоговеят пред него.
Принцесата му се усмихна.
— Ами какво ще кажеш за лейди Поулгара?
Мандорален примигна и Се’недра разбра, че проявява прекалена настоятелност.
— Лейди Поулгара е над всички останали жени и към нея се отнасят с безкрайна почит — отговори той малко объркано. — Ваша светлост, ако знаех предварително какво ще ме питате, бих ви дал далеч по-изчерпателен отговор.
Тя се разсмя.
— Скъпи бароне, питам просто от любопитство, не е нещо сериозно или важно за мен, просто така — да минава времето, докато яздим.
Дурник, ковачът, се приближи в тръс към тях. Копитата на дорестия му кон тупкаха по спечената земя на пътеката.
— Госпожа Поул каза да изчакате малко — обърна се към тях той.
— Да не би да се е случило нещо лошо? — каза рицарят.
— Не. Тя просто видя някакъв храст край пътеката и иска да си набере от листата му — мисля, че ще ги употреби за някакво лекарство. Каза, че храстът бил много рядък и се срещал само в тази част на Нийса. — Простодушното, честно лице на ковача изразяваше почит както винаги, когато говореше за Поулгара. Дълбоко в себе си Се’недра таеше някакви съмнения по отношение на чувствата на Дурник, но не ги споделяше с никого. — О — продължи той, — освен това тя спомена да ви предупредя за този храст. Може би има и други като него наоколо. Висок е около тридесет сантиметра, има блестящи зелени листа и мънички лилави цветчета. И е смъртоносно отровен — дори при най-малкото докосване.
— Няма да се отклоняваме от пътеката, добри ми майсторе — увери го Мандорален. — Ще чакаме тук, докато не получим разрешение от лейди Поулгара да продължим напред.
Дурник кимна, обърна коня си и се върна.
Се’недра и Мандорален спряха конете си под сянката на едно голямо дърво и зачакаха.
— Как се отнасят арендите към Гарион? — попита изведнъж Се’недра.
— Гарион е добър момък — Отвърна Мандорален.
— Ала едва ли е благородник — подсказа му тя.
— Ваша светлост — деликатно поде Мандорален. — Боя се, че вашето образование вие отвело в погрешна посока. Гарион е потомък на Белгарат и Поулгара. Макар че няма благороднически сан, какъвто и вие, и аз притежаваме, кръвта му е най-благородната в света. Веднага бих му отстъпил мястото си, без да задавам никакви въпроси, стига да поиска това — ала той няма да го стори, понеже е скромен момък. По времето на нашия престой в двора на крал Кородулин във Воу Мимбре една млада графиня го преследваше най-пламенно, като възнамеряваше да се сдобие с положение и престиж като се омъжи за него.
— Наистина ли? — попита Се’недра и в гласа и се промъкна кораво острие.
— Тя искаше да се сгодят и се стремеше да го улови в капана си чрез неприлично неприкрити покани за флирт и приятни разговори.
— Значи принцесата е била красива?
— Първата красавица на кралството.
— Разбирам. — Гласът на Се’недра се беше превърнал в къс лед.
— Обидих ли ви, ваша свет лост?