— Наистина се радвам, че си на наша страна, Адам.
Джак заподскача към центъра на тепиха за спаринг, очевидно радвайки се на това да бъде отпочинал и освежен, докато Томас се напрягаше и дишаше тежко.
— Добре, мой ред е.
— Не мисля така — отговори Изабел, която тъкмо влизаше в стаята. Тя застана до съпруга си и се протегна, за да прокара пръсти през късата коса на тила му. — Майка ми е тук на посещение. Томас каза, че ще обядва с нас.
Каталина, майката на Изабел, се опитваше да обнови връзката с дъщеря си, след като бе превърнала детството на Изабел в тежко изпитание. Изабел изглеждаше щастлива най-накрая да има майка, на която да може да разчита.
— Както и да е — продължи Изабел, — Мира има нужда Джак да й помогне с Ева.
Ева беше бебето на Джак и Мира, изключителна и много закриляна малка магьосница на въздуха. Мира бе най-силната въздушна магьосница наоколо и вероятно дъщеря й щеше да е също толкова силна.
— На ти съпружески живот — ухили се Адам.
Мира се бе забъркала със стопроцентов задник по време на първия си брак и се бе зарекла никога повече да не се омъжи. Бе отнело време на Джак да отмие вкуса от този първи несполучлив брак от устата й, но бе успял да го стори. Той и Мира най-накрая бяха сключили брак, след раждането на Ева.
— Обичам го, човече — отвърна Джак с усмивка.
Да, както и Адам.
— Обзалагам се, че Ева още е нервна — отвърна Джак на Изабел. — Мира и Ева… вярваме… че чуха нещо обезпокоително снощи. Беше вик за помощ, но беше слаб и без детайли. Не знаем от кого беше, нито къде е тя. Знаем само, че беше изпратен от въздушна магьосница.
Томас взе хавлия и избърса лицето и врата си.
— Мира ми каза за това тази сутрин. Ако чуят още нещо, кажете ми веднага.
— Ще го направим.
Изабел сбръчка нос.
— Във всеки случай и Томас, и Адам спешно се нуждаят от душ.
— Предполагам, че тренировките може да почакат — отговори Джак, отпускайки меча си. — Не че има някакви Атрика пуснати на Земята в точно този момент.
Атрика бяха товарния влак от демонските видове, а никой от видовете не беше точно пухкави зайчета.
Адам хвърли меча си на тепиха.
— Човече, не го казвай. Всеки път, когато някой каже нещо такова, то се оказва обратното. — Той поклати глава, спомняйки си през какво преминаха с Еразъм Бойл. — Наистина не искам това да се опровергае.
Джак вдигна ръка.
— Добре, добре, съжалявам. Махам се от тук така или иначе. Семейството ме зове. — Той отиде до стената, за да прибере оръжието си.
Семейство. Думата стискаше гърдите на Адам всеки път, но никога нямаше да позволи да разберат. Той вдигна меча си и се отдалечи, за да го прибере.
— И аз изчезвам. Ще съм в стаята си, ако някой има нужда от мен.
— Имаш ли среща довечера? — извика Изабел.
Адам хвърли небрежен поглед през рамо.
— Каква нощ ще бъде, ако нямам?
Изабел само се ухили и поклати глава, облягайки се на Томас и обвивайки ръце около кръста му, целия потен. Това беше истинска любов. Адам се радваше, че Томас и Изабел я бяха открили заедно. Джак и Мира също.
Адам знаеше, че неговият шанс вече е проигран и изчезнал като на супер заредени кънки. А той просто бе стоял там и бе махал на отдалечаващия му се задник. Тук е, после го няма. Като някоя много лоша — или трагична — шега.
— Женкар — изстреля му тя.
— Това обида ли трябваше да бъде?
Изабел се ухили.
— Ти си непоправим.
Той разпери ръце и сви рамене. Склонността му към много срещи беше известна закачка помежду им.
— Нямам вина, че съм известен сред дамите.
— Аха. Ако утре изчезнеш от Земята, всички жени ще скърбят и ще потрошат вибраторите си в твоя памет.
Той й се усмихна и й намигна.
— Проклети хетеросексуални.
Изабел се измести и завъртя очи. Ризата й се разтвори леко, показвайки една от татуировките, които Тео й бе направил. Изабел не бе земна магьосница, способна да използва татуировките, за да съхранява енергия за заклинания, но бе белязана на някои места от демона, с когото се бяха били миналата година — Еразъм Бойл. По поръчка на Изабел, Тео бе сътворил няколко рисунки около белезите, за да ги скрие или, по думите на Изабел, да ги прослави. Едва бе преживяла мъчението.
Адам грабна хавлия и се отправи към стаята, която държеше в Сборището.