Адам се обърна и се запъти предпазливо към червената светлина. Тътренето на крака и тихите, боботещи мъжки гласове достигнаха до ушите му, когато се приближи. Не бяха придружени от женски глас. Проряза го страх, карайки го да се движи по-бързо.
Заобиколи пещта и надникна иззад голямото парче метал. Клеър лежеше на една страна, с гръб към него, облечена в къса, бяла, болнична нощница. Беше в ембрионална поза върху масата, без да помръдва.
Демоните я бяха наобиколили, скърцайки със зъби и стискайки юмруци. Само езикът на телата им подсказваше на Адам, че са развълнувани, но освен това очите им светеха в червено и устата им зееха отворени, вероятно за да направят място за издължените им зъби. Очевидно нещата не вървяха според плана им.
Това беше или много добре за Клеър… или много зле.
Теван изрева отново и стовари масивните си ръце от двете страни на Клеър, разклащайки масата. Цялата сграда тътнеше под силата на раздразнението и гнева му, демонска магия се лееше от него и се блъскаше в бетонните стени и таван. Прах и отломки се сипеха върху Адам, полепвайки се за косата му.
Клеър не помръдваше върху масата. Дори не трепваше. Нито дори когато Теван я обърна по гръб и вдигна ръце над главата си, както изглежда за да ги стовари право върху незащитената гръдна кост на Клеър — седалището на магията й.
Преди Теван да има възможността да удари Клеър, Адам изскочи иззад пещта и призова силата си. Правейки го през защитите беше като да го прави през два инча бетон, но в него гореше толкова интензивен и силен гняв, че бетонът, който възпираше силата му, просто се пропука.
Магията на Адам избухна от гърдите му и се понесе по ръцете му в почти неконтролируем порив на топлина, който стопли кожата му.
Демоните се обърнаха към него, изненадата бе ясно изписана на лицата им. Бяха толкова погълнати от каквото там мъчение прилагаха върху Клеър, че Адам се съмняваше да бяха разбрали, че в сградата има още някой. Той се възползва от шока им и запрати взрив към стената зад тях, точно както го бе учила Клеър. Мълнията сила рикошира от стената и ги удари странично в гръб.
Бяха толкова вцепенени, че не издигнаха щитове. Нажежен до бяло огън ги обгърна и Адам съсредоточи усилията си в това да държи пламъците далеч от Клеър, която лежеше така близо до тях.
Демоните изреваха, покривайки главите си с ръце. Те се отърсиха достатъчно лесно от огнената магия, но Адам не се отпусна, оставяйки им малко време да се възстановят и нападайки отново. Изпращаше взрив след взрив към тях, отново и отново, отблъсквайки ги от Клеър.
Скоро зрението му потъмня малко и гърдите го заболяха. Бързо бе изразходил резервите си. Огън валеше от тавана и се понасяше по стените и пода, карайки демоните да отстъпят в мрака.
Адам се препъна, опитвайки се да стигне до Клеър, докато поддържа атаката срещу Теван и Кай.
Зад себе си чу приближаването на останалите магьосници. Подкрепленията. Селяните преследваха чудовището на Франкенщайн, но вместо вили носеха мед. Не знаеше дали могат да разрушат защитите, както бе направил той чрез емоциите си, но се надяваше. Магическите резерви на Адам бяха пред изчерпване.
Създавайки защитено поле сред огъня за себе си и магьосниците на Сборището, той достигна Клеър, точно когато останалите го подминаха, преследвайки демоните във вътрешността на мазето. Адам я вдигна на ръце и главата й се килна настрани, с отворени и невиждащи очи.
О, богове, не.
27
Тялото на Адам се сви от мъка. Бликаше от него като нещо токсично. Неверието го накара да поклати глава, изражението му се изкриви от болка. Бе ли закъснял твърде много?
Положи устни върху нейните, но плътта й бе топла, жива. Дъхът й срещна устата му като най-сладкото, най-скъпо вино, само че от въздух. Не беше мъртва. Той започна да си го повтаря монотонно на ум. Не е мъртва. Не е мъртва. Не е мъртва.
Бе стигнал на време.
В паниката си бе забравил за отровата и парализата. Похитените магьосници във вана също изглеждаха така. Теван и Кай просто я бяха ухапали, за да я държат под контрол и неподвижна. Отровата щеше да спре да действа и тя щеше да се оправи.
Томас се появи от едната му страна и извика:
— Изведи я от тук.
Нямаше нужда да повтаря.
Адам затегна ръцете си около Клеър и я задържа близо до тялото си, докато тичаше през отломките, които падаха от тавана, разкъртен от демонската магия и подпален от гнева му. Ботушите му затрополиха по стълбите към първия етаж и я пренесе през централното лоби и през входната врата.