Не спря, докато не се оказаха далеч сред дърветата, далеч от зданието. Ако можеше, би тичал с мили — само и само да отведе далеч Клеър.
Той рухна върху тревистата земя, задържа Клеър до гърдите си и вдигна глава към небето, дишайки тежко. Избледняващата слънчева светлина, лекият бриз в здрача и песните на птиците, идващи от върховете на дърветата, изглеждаха толкова странно, имайки предвид от къде бяха дошли току-що. Нищо извън стените на болницата не подсказваше за адската битка, която сега се вихреше във вътрешността й.
Склони глава и целуна слепоочието й. Той миришеше на сажди, но бе успял да я опази далеч от тях.
— Никога повече няма да те хванат, Клеър — промърмори той. — Сега си с мен и никога няма да те пусна.
След малко тя се поразмърда, първо ръката й трепна, а после и кракът й. Бавно възвръщаше способността си да се движи, макар и не много добре. Това щеше да отнеме известно време.
— Адам — прошепна с усилие тя. — Домове, толкова… се радвам да те видя. — Тя трепна, сякаш изпитваше силна болка само от усилието да изговори думите.
— Не се опитвай да говориш, Клеър. — Той я залюля напред-назад. — Само си почивай, става ли?
Пръсти се впиха в ръкава му.
— Не можаха да го вземат. — Тя се усмихна.
— Знам. — Беше ясно от раздразнението на демоните.
— Пристигна тъкмо на време, Адам — прошепна дрезгаво тя. — Бяха толкова ядосани. Ако бе дошъл малко по-късно… — Тя провлачи края на изречението и преглътна с усилие.
Хлад се просмука през костите му при думите й, замръзвайки неподвижен за момент.
— Не говори, Клеър. Моля те. Ще те заведем на сигурно място, в болница…
— Не! Никакви болници повече. Мразя ги. — Гласът й бе остър, дотолкова колкото можеше да бъде в такава ситуация. — Добре. — Тя се усмихна и отпусна глава върху гърдите му. — Сега вече ще спра да говоря.
Адам случайно даде обещание, което не бе сигурен дали ще може да изпълни.
Той наблюдаваше как Клеър куцука през стаята и подава на Мика къс хартия. Тя се приведе и му заговори тихо, докато Адам потропваше с пръсти върху бюрото, потънал в мисли.
В болницата й бе обещал, че демоните никога повече няма да могат да я отвлекат. Богове, ама че глупост бе казал. Теван и Кай можеха да се появят по всяко време и да я телепортират, както бяха направили на бензиностанцията.
Бързо. Лесно. Безболезнено… поне за тях.
Нямаше безопасно място, където да може да я заведе, нямаше скривалище. Нито дори вътрешността на Грибин, най-охраняваната сграда на света, не би успял да възпре демоните.
Но, явно, многото магьосници можеха.
Макар Адам да бе единственият способен да проникне през демонските защити в болницата благодарение на силните си воля и емоции, магьосниците бяха успели да отблъснат демоните… дори и с ограничени сили.
Имаше някои ранени, но нямаше мъртви, и демоните се бяха телепортирали от там, веднага щом разбраха колко ги превъзхождат числено.
Томас бе казал, че магическата демонстрация на Адам бе спомогнала много за побеждаването на Атрика. Томас бе малко впечатлен от цялото нещо — как Адам бе разбил защитите и само с огнената си магия бе успял да накара демоните да отстъпят. Адам дори не бе извадил медния си меч. Силата му бе достатъчна.
Адам го беше грижа само за това, че бе успял да направи достатъчно, за да измъкне Клеър от лапите им. Не бе закъснял.
Това бе победа за Сборището и бяха празнували през целия път обратно до Чикаго. Битката бе повдигнала духа на цялото Сборище, нещо от което се нуждаеха след деморализиращото разрушаване на лабораторията на Мика, отвличането и убийството на магьосниците, които бяха пратени като подкрепление в Минесота. Сборището бе въвлечено в битка, каквато историята в архивите им не познаваше.
Вещерите нямаха нищо общо с демоните.
Боговете да са им на помощ, ако Дъскоф и Атрика някога решаха да се обединят.
Да, победата бе сладка, но всички те знаеха, че е само временно. Когато се върнаха в Сборището и навлязоха обратно сред множеството разрушения, които все още бяха в ремонт от последната атака, понижаването на духа им бе осезаемо. Демоните бяха зашеметени за момент, така е, но не бяха победени… не и в дългосрочен план. И щяха да се върнат.