За Клеър.
Имаха нужда от чудо.
Мика се изправи и погледна предпазливо Адам. Това накара вината да го загризе. Знаеше, че напоследък не е г-н Добродушие и бе особено суров с Мика.
— Имаме сигурен начин да премахнем елиума.
Адам се изстреля на крака.
— Какво? — Не беше ли мечтал току-що за чудо? Но защо Мика не изглеждаше особено щастлив от това? Стоейки до него, Клеър изглеждаше малко пребледняла.
— А къде е уловката? — попита Томас от другия край на стаята. — Сигурен съм, че има такава.
— Има. — Мика отправи още един несигурен поглед към Адам, сякаш той се готвеше да скочи през стаята и да му изтръгне гръкляна. Адам се насили да отпусне малко тялото и лицевите си мускули. — И е кофти. Има малък страничен ефект.
— Страничен ефект? — Гласът на Адам прозвуча дрезгаво в студения въздух в библиотеката. — Какъв страничен ефект?
Клеър бе гледала към полирания дървен под. Тя вдигна поглед към неговия.
— Ще ме лиши от всичката ми магия, не само от елиума. Всъщност ще ме направи не-магьосница.
Стаята потъна в тишина.
— Прилича на операция. — Мика жестикулираше с ръце и избягваше да среща погледа на Адам. — Прилича на операция за премахване на тумор. Само че в този случай туморът — Мика направи кавички във въздуха — се е свързал непреодолимо с друг орган, седалището на магията на Клеър. За да извадим тумора, трябва да отстраним всичко останало.
Адам прокара ръка по лицето си. Мамка му, бе изморен.
— Богове.
Томас се размърда и се изправи.
— Какво се случва с елиума в този сценарий, Мика? Сърцевината на магията й остава ли преплетена с него?
Мика поклати главата си с рошава, кафява коса.
— Тук ме хвана. Никога преди не съм правил нещо подобно. В смисъл, има заклинания, които биха ни позволили да правим малки промени в потока на силата на магьосника, но това е като пълна… пълна…
— Ампутация — довърши вместо него Клеър, гласът й звучеше глухо и мъртвешки.
Мика изглеждаше болен. Той преглътна с усилие и продължи.
— Нещо такова. Във всеки случай не съм сигурен какво би направила магията на елементите, щом бъде премахната от магьосника. Елиумът е различен. Най-напред това е демонска магия и е създаден като самостоятелна топка, която може да бъде премествана от демон в демон…
— В същността си всичките сме демони — сряза го рязко Томас.
— Да, но нашата магия не е демонска магия. Не съвсем. Нашата магия е свързана повече с елементите, отколкото тяхната. Точно затова никога не е било добра идея Клеър да носи елиума. Той реагира на нейната магия на елементите като се залепва за нея.
— Чакай малко. — Адам тръгна към Мика и Мика направи крачка назад. — Успокой се де. Съжалявам, че си изпуснах нервите по време на миналото заклинание, наистина. Ще се кротнеш ли вече? Няма да те нараня.
— Докато не наранявам Клеър.
— Позна. Това ми е слабото място, Мика.
Мика докосна гърлото си.
— Да, добре. Няма да го закачам, ако мога.
— Когато Клеър използва магията си срещу демоните, когато бяхме в Сборището, бе различна — избухлива. На мирис, вкус и усещане ми се струваше като демонска магия, само че в по-малка степен. Клеър ми каза, че го е направила като е изтеглила заедно нишките на всички елементи. Ами ако демонската магия и магията на елементите не са чак толкова различни въпреки всичко? Ами ако има друг начин?
Мика потърка брадичката си.
— Трябва да се провери.
— Нямаме време — заяви Томас. — Ако възнамеряваме да спасим живота на Клеър, трябва да действаме веднага. Теван и Кай може да се появят всеки момент и да я вземат.
— Следващият път ще ме убият веднага — добави Клеър. — Пробваха всеки друг начин и нищо не проработи. Сега ще пробват да вземат елиума като ме убият. Биха рискували.
— Затова трябва да действаме веднага — отвърна Томас.
Тя захапа долната си устна.
— Възможно е, когато Ру е променял магията ми, да е имал някаква цел. Може би е искал да превърне магията ми на елементите в демонска магия.
Томас поклати глава.
— Не разбирам защо би го направил.
Мика се обърна и се отдалечи, очевидно потънал в размисли.
— Това, което казват, е, че колкото и специална да е магията на Клеър, тя не е толкова различна от демонската магия. Може би има начин магията й да се увеличи, да я накарат наистина да се държи като демонска магия. Може би по този начин елиумът няма да реагира като се залепи за седалището на магията й и ще можем да го извадим, без да се налага да отстраняваме цялата магия на Клеър.