Выбрать главу

— Само ако можем да вземем душ заедно.

Тя се усмихна и целуна гърдите му.

— Разбира се.

След няколко минути на гушкане и наслаждаване на момента, те станаха и отидоха в банята. Пуснаха водата и влязоха в огромната душкабина.

Протягайки се за нишка водна магия, тя отклони топлата вода да тече около тялото на Адам като прегръдка, масажирайки мускулите му. Той простена и затвори очи от удоволствие.

Не мина много време преди това да спре да го успокоява и единственото нещо, което го правеше щастлив, бе да я мие с големите си, сапунисани ръце… по цялото й тяло. Това я накара да въздъхне и пулсът й се учести.

Той я притисна до стената, коленичи и отново бе между бедрата й, разтваряйки ги, така че да може лакомо да притисне устата си до интимните й части.

Колената на Клеър омекнаха, гледайки го там върху плочките пред нея, главата му между бедрата й и движещият му се език. Нямаше за какво да се хване, освен за хлъзгавите стени, докато той я водеше към бързи и силен оргазъм, който накара виковете й да рикошират от стените на банята.

— Домове, Адам, караш ме да свършвам всеки път, когато ме докоснеш — каза тя, останала без дъх.

— Скъпа — отвърна той, гледайки нагоре към нея. — Да те карам да свършваш е като хляба и маслото. Тялото ти е моето вино.

— Мислех, че не обичаш вино.

Той се ухили.

— Обичам твоята реколта, скъпа. Искам и още една глътка, по-голяма.

Адам се изправи и я обърна с лице към плочките, вкарвайки пламенно големия си пенис във вагината й и я взе грубо до стената. Клеър трябваше да признае, че й харесва как не искаше разрешение, просто я взе… и винаги доставяше повече удоволствие, отколкото получаваше.

След като и двамата достигнаха кулминацията, те грижливо се измиха един друг — ръце се плъзгаха по извивки и прасци, гърди и бицепси. Адам грабна пухкава хавлия и я подсуши.

След като и двамата се облякоха и се върнаха в спалнята, Адам придърпа кошницата от предишната вечер и я разрови в търсене на нещо годно за ядене за закуска. Откри ябълка и я поднесе към устните й.

Клеър отхапа и Адам се приведе напред, бавно облизвайки сока от ъгълчето на устата й. Действието накара стомахът й да се свие с вече познатото очакване за секс. Изглеждаше ненаситна, когато станеше дума за Адам. Или, може би, очакването на неизбежната смърт я караше да търси животоутвърждаващ секс с такава невъздържаност.

И все пак се отдръпна със смях.

— Адам, спри. Ще ме накараш да те пожелая отново.

Той повдигна вежда.

— И кое му е лошото на това?

— Фактът, че ще ме оставиш… желаеща. Скоро трябва да се видя с Мика.

— О, вярно. Планираш да прекараш деня с друг мъж.

— Но ще си мисля само за теб.

Той си прочисти гърлото с насмешка и се върна до кошницата.

— Тогава, предполагам, е по-добре да закусим.

— Само си представи, ако заклинанието проработи, ще можем да правим това всяка сутрин и никога няма да се налага да се тревожим за демони, които да ни прекъсват.

— Би било страхотно. Сами ми се щеше цената да не е толкова висока.

— Да. — Цялата скръб на света се съдържаше в тази дума. — Ще бъде трудно да се разделя с магията си, но предпочитам да изгубя магията си, отколкото живота си. По-скоро бих загубила магията си, отколкото да загубя теб.

Клеър прекара сутринта с Мика, експериментирайки с магията си, докато Адам стоеше в ъгъла като защитна тъмна сянка. С демоните на свобода и без никакъв начин да се защитят от тях, той нямаше да я изпусне от поглед за нищо повече от почивки за ходене до тоалетната.

Тя отприщи магията си бързо и силно, както в коридора онази сутрин — всичките четири нишки заедно — и магията избухна в лицето й. Клеър падна назад, директно по задник. Това се бе случило, понеже не се бе прицелила в нищо. Тръскайки глава, за да я прочисти от звънтенето, тя откри Адам до себе си, с ръка върху нейната.

Мика бе проснат до нея, също по задник, изглеждайки замаян.

— Да се еба! — извика Мика.

— Няма начин, човече — отсече Адам моментално.

Мика му хвърли поглед и се ухили. Клеър бе доволна, че напрежението между тях някак бе намаляло.

Адам й помогна да се изправи.

— Какво, по дяволите, беше това?

— Демонска магия, след префасониране — отговори Клеър, крива усмивка се разпростря върху устните й. — Това беше демонска магия.