Мика се изправи и поклати глава.
— Невероятно. Всичките четири елемента от магията ни, когато са събрани заедно, представляват тяхната сила.
Изражението на Адам бе несигурно.
— На мен не ми изглеждаше особено контролирано.
Клеър се засмя. Домове, и това беше приятно.
— Това е, защото не беше. Все още не мога да го контролирам, мога само да го карам да избухва, ако нямам пряка мишена.
Адам погледна към Мика.
— Това има ли някакво значение за срока на заклинанието, което планираше да изпълниш утре?
Клеър изтрезня при напомнянето.
— Може би. Все още не знам. — Той направи пауза, потънал в размисли. — Проблемът е, че трябва да намерим начин да комбинираме елементите вътре в седалището на магията й. Ако можем да го направим, силата може да прилича на демонска магия достатъчно, че елиумът да спре да се залепва за нея и да можем да го извадим, без да се налага да лишаваме Клеър от цялата й сила.
Клеър прехапа долната си устна и се извърна.
— Това е абсурдно, Мика. Никога няма да успеем да намерим начин да го направим до утре. Нямаме дори ни най-малка представа как.
Ръката на Адам се спусна върху рамото й и го стисна окуражително.
— Не губи надежда, Клеър. Трябва да опитаме всичко възможно, дори и да не сме сигурни, че ще свърши работа.
— Макар че е права, че няма големи изгледи за успех — намеси се Мика. — Правя всичко по силите си, но не съм наясно с подобна кървава магия… поне на практика. На теория знам малко за нея, но да се опитвам да обединя магията на елементите в седалището на магията й? — Мика поклати глава. — Ще бъде чудо, ако успеем да го сторим през следващите двадесет и четири часа.
— Това не е начинът да й повдигнеш духа, Мика — изръмжа Адам.
— Не съм казал, че не си струва да се опита! — възрази Мика, разпервайки ръце. — Само казвам, като неин практикуващ… ъ… магически лекар, че шансовете това да проработи не са особено високи.
Клеър се обърна към двама им, дъвчейки ъгъла на палеца си.
— А заклинанието за ампутацията? Какви са шансовете то да проработи?
Мълчанието на Мика бе достатъчен отговор.
Адам стрелна Мика със смъртоносен поглед.
— Всичко си струва да се опита, Клеър.
— Знам. И знам, че Мика прави всичко по силите си.
— Да, Мика прави всичко по силите си — додаде Мика. — Затова Адам не трябва да убива Мика, който не е спал заради проблемите на приятелката му.
Адам завъртя очи.
— Няма да те убия.
Мика изглеждаше облекчен.
Адам дари Мика с хищническа усмивка.
— Може да те понабия малко, но няма да те убия.
Клеър удари Адам по гърдите.
— Спри, Адам.
— Мика знае, че се шегувам.
Мика поклати глава.
— Не, не знам.
Клеър направи крачка назад.
— Добре, никой никого няма да бие и ще продължим да опитваме.
— На мен ми звучи добре — отговори Мика.
Опитаха отново да вкарат магията на Адам в Клеър, в опит да я използват, за да обединят нишките на елементите вътре в нея. Не свърши работа.
Пробваха различни заклинания.
Пробваха с дълбока, насочвана медитация.
Работиха през остатъка от деня, опитвайки всичко, колкото повече наближаваше крайният срок.
Нищо не проработи.
29
Клеър намери пейка в центъра на оранжерията в Сборището и седна. Оранжерията бе красиво място, пълно с всякакви видове цветя, птици, растения и дървета. Едно поточе течеше в средата, пешеходни алеи с малки живописни мостове виеха път около голямото пространство. Площта събираше въздух, земя, огън и вода перфектно. За да е сигурно, че има и огън, няколко високи съда на равни разстояния, горяха с постоянни пламъци.
Над главата й имаше звезди разпръснати из тъмното небе над стъкления таван. Луната беше пълна тази вечер и излъчваната от нея светлина се присъединяваше към тази от малките лампички по пътеките. Сега хората преминаваха през нея, понякога по двойки, всички те говореха с ниски, приглушени тонове. Всички до един магьосници.
Хубаво беше да бъдеш сред собствения си вид. Клеър се бе променила толкова много от деня, откакто пристигна на Земята. Сега не можеше да си спомни как или защо някога е искала да се върне на Юдай.
Тя си беше у дома.