Клеър затвори очи и се потопи в тишината. Това бе първият път, в който бе успяла да се измъкне от Адам. Не че искаше да се измъкне от него. Мислеше си, че постоянната му нужда да я пази е невероятно сладка. Просто искаше да бъде за няколко минути сама с мислите си.
Тя обви ръце около гърдите си и вдъхна топлия, изпълнен с аромат на цветя въздух. Той миришеше на земята тук, на истинската земя и на магията. В действителност усети всички магични елемента, както основателите на Сборището бяха желали.
Елементите преплетени в пълна хармония говореха с нея — един дълбок, богат шепот, който докосна самата й същност. Тя предположи, че трябва да благодари на Ру за това. Дълбоко в сърцето й, магията отговори на този обединен магически шепот. Въздухът докосна въздух, водата докосна вода и земята — земя. Огнената й магия се разгърна в търсене на огън, за да се впуснат в танц, а след това, за да се оттегли.
Само ако можеше да обедини всички елементи наведнъж в седалището на магията си.
Докато работеха през деня, в нея все по-силно се затвърждаваше убеждението, че нещата, които откриваха, бяха точно това, което Ру е възнамерявал да постигне през цялото време. Беше й известно, че е експеримент за него, просто никога не бе разбрала от какъв вид. Сега тя си мислеше, че знае — той се бе опитвал да създаде демонска магия от основната магия на един аеман, не само да види дали може да владее и четирите елемента.
Все пак и нещо добро се получи от упражненията през деня. Сега тя имаше по — добър контрол върху новата си способност. Можеше да вплете всичките четири нишки в едно въже, когато ги призовава и да управлява магията си по много нови начини. Ако демоните се върнеха, тя се чувстваше по — уверена от всякога, че ще може да ги победи.
Разбира се, освен ако демоните не дойдеха за нея тази нощ, иначе нямаше да се наложи. Щеше да загуби цялата си магия на следващия ден. Да, щеше да изгуби магията си, но щеше да получи Адам.
Това щеше да бъде справедливо.
— Клеър?
Тя отвори очите си, за да погледне Адам. Клеър се усмихна.
— Здравей.
— Добре ли си?
Тя кимна.
— Да. Чувствам се по-добре сега, малко по-концентрирана.
Клеър се изправи и подаде ръка на Адам.
— Всъщност съм гладна. Предлагам да си вземем нещо и да отидем в леглото.
— Чудесна идея.
Нахраниха се в кухнята със зеленчукова супа и сандвичи със сирене намазани върху дебело нарязан ръжен хляб, преди да се отправят към стаята на Адам.
Мълчаливо Адам я хвана за ръка и поведе я към спалнята и започна да я съблича много бавно, почти с чувство на благоговение, оставяйки целувки по тялото й, които я оставиха без дъх. Той не я сложи на леглото, както си мислеше Клеър. Вместо това той плъзна меката й, памучна нощница над главата и я целуна по устните.
Клеър му помогна да свали дрехите си, плъзгайки ръцете си с наслада по гладките мускули на ръцете му и гръдния му кош. Адам остана само по боксерки и я отведе към леглото, където се сгушиха и изгаси лампата.
Да бъде в неговите ръце, под неговите устни… Клеър се почувства обичана. Не, оценена. Чувстваше се обожавана.
Тя искаше Адам. Искаше да бъде неин.
— Значиш за мен повече от всеки друг — промърмори Адам, като гласа му се губеше. Ръцете му я обгърнаха, притискайки я много близо.
Клеър преглътна силно и въпреки нарастващата болка попита:
— Ами Елиза? — гласът й се разтрепери изричайки думите.
За няколко минути Адам не каза нищо, но накрая промърмори:
— Обичах Елиза. Когато беше жива тя бе другата половина на сърцето ми, но когато тя си отиде тази половина също умря. — Той замълча за момент. — Клеър ти й даде отново живот. — В гласа му се долавяше изумление. — Сега принадлежи на теб.
Сълзи се появиха в очите й. Тя не знаеше какво да отговори. Въпреки това, тя не можеше да говори, сякаш имаше бучка в гърлото си.
Адам целуна челото й.
— Елиза беше чудесна и аз винаги ще я помня, но искам теб Клеър, не нея. Обичам те.
Порой от сълзи избликна от очите й. Това бяха думите, които копнееше да чуе от него. Това бяха думите, които тайно бе желала да чуе от един човек, който обичаше още от дете.
Като дъждовна капка в изсъхнала земя, думите му потънаха в душата й давайки й сили за нов живот. В нея започнаха да покълват нови пъпки.