Адам си избра място близо до стената и се опита да не изглежда напрегнат. Но не успя. Той дари Клеър с неловка усмивка, и тя му отвърна точно толкова неспокойно.
Мика се приближи до нея с купа в ръка. Това беше земна магия, земно заклинание. Магьосник като Мика, не можеше да направи нищо друго. Земната магия бе най-гъвкавата и полезна от елементите, така че той би трябвало да я владее много добре. Знанието, което Мика притежаваше бе огромно и тя щеше да се наслаждава на работата с него в бъдеще. Купата миришеше на карамфил и на натрошен див пелин и скутелария. Тя ги разпозна от работата на Тео по приготвянето на заклинания.
Мика спря до нея.
— Искам да те помоля да си свалиш пуловера. Трябва да втрия тази смес по кожата ти.
— А, може ли да оставя сутиена?
Той сви рамене.
— Твоя воля. Материалът ще бъде унищожен от сместа, най — вероятно. Ще бъде доста миризливо.
Клеър реши да пожертва сутиена си.
— Добре, че е топло в стаята — промърмори тя, докато измъкваше пуловера над главата си и го пусна да падне на пода.
Мика загреба малко от ароматната смес и започна да я нанася по кожата й, между гърдите, под сутиена й. Почувства леки тръпки, сместа започна да се затопля веднага щом попи в плътта й. Силата потръпна и запулсира, готова Мика да я призове.
Мика остави купата на масата и избърса пръстите си. След това се върна, за да застане зад нея.
— Готова ли си?
— Защо продължаваш да ме питаш това?
— Ок. Поеми си дълбоко дъх и затвори очи. Опитай да се отпуснеш, колкото можеш.
Клеър се облегна назад и позволи на клепачите си плавно да се затворят. Тя се опита да даде най — доброто от себе си, за да игнорира дълбокия трепет на страх и ужас, които вибрираха през нея. Можеше да се преструва на смела, колкото иска, но отвътре крещеше за някакъв вид намеса, някакво чудо, което да й позволи да запази магията и живота си.
Мика я преведе през медитацията, направлявайки я. Не беше нищо особено — инструктора ти казва да отпуснеш пръстите на краката, глезените, прасците… и цялото тяло нагоре. Но когато достигна бедрата й, магия трептеше по кожата й. Гласът на Мика ставаше по — дълбок и по — убедителен. От време на време той спираше медитацията и мърмореше под носа си, а промърморените му силни думи накараха сместа по кожата й да запулсира и трепти още повече.
Магията плавно се усилваше по кожата й и тя малко по малко се отпусна. Ръката й се изплъзна от едната страна на креслото, но тя едва го забеляза. Главата й се отпусна настрани. Тя се намираше на линията между съня и съзнанието, на себе си и не съвсем на себе си, но не толкова за да се отдръпне от успокоителния унес, в който бе умът й. Нито пък го искаше. Отново бе под магическа упойка.
Бавно, цялото й съзнание избледня. Тъмнината я обгърна.
Когато и другата ръка на Клеър се плъзна от креслото, Адам направи крачка напред. Мика спря монотонното пеене и разбра, че Клеър бе в безсъзнание.
— Кога ще започнеш? — попита го Адам, като гласа му бе загрубял от емоции.
Мика погледна към часовника на масата.
— След няколко минути. Движим се по план. — Той замълча и след това се обърна към него. — Ако проработи, ако можем да извлечем елиума заедно с нейната магия, ти ще трябва да я излекуваш. Ще бъде грубо за нея, както физически, така и психологически. Все едно да загубиш крайник.
— Разбирам.
Мика погледна към Клеър, гласът му беше тих, когато каза:
— Не мисля, че тя го разбира.
— Тя работи в режим на оцеляване в момента. Ти също би се отказал от магията си, за да живееш, нали?
— Да, разбира се. Просто е… това никога не се е случвало с магьосник. В прочита на цялата ни история, който направих, никога не съм срещал нещо за някой, който е загубил своята сила напълно.
Адам погледна към Клеър, изучавайки изящните черти на лицето й.
— Това е наистина жалко, даже за някой толкова силен, колкото тя е.
— Да, адски е извратено и иронично. От всички нас, точно тя трябваше да бъде. — Той погледна към часовника. — Време е.
— Чудесно. — Думата, изречена с равен глас, прозвуча като изстрел в стаята.