Той изглеждаше шокиран.
— Това ли искаш?
Тя затвори очи в чувство на безсилие и стисна косата си в юмрук.
— Дом, Ру. Току-що казах, че съм си у дома. Разбира се, че искам да остана.
Ру изглеждаше толкова изненадан и, да, малко наранен, че тя падна пред него на колене.
— Ти се отнасяше добре с мен. Без теб щях да умра на Юдай. Благодаря ти за това. — Тя стисна устни. — Но ти можеш да ме върнеш у дома, нали? Можеш да отвориш портал и да ме изпратиш обратно тук по всяко време. Не е ли вярно?
— За какво? Нямаше си никого тук. Майка ти беше мъртва и ти не знаеш кой е или къде е баща ти. Мислех, че си щастлива от живота си на Юдай. Не мислех, че искаш да се върнеш на Земята.
Бяха изминали много години, през които тя най-вероятно би осуетявала възможността да се върне тук. За нея това място бе чуждо. Дори когато имаше възможност да се върне, когато Томас скочи през портала, тя остана. Все пак…
— Ти никога не ме попита. Нито веднъж. Никога не ми остави избор, възможност. Просто ме държеше като домашно животно или слуга — твоя собственост — и провеждаше малките си експерименти върху мен. Ти ме лиши от човешка любов от моя вид… любов, цикъл. Лиши ме от всичко, приличащо на нормален живот.
Челюстите на Ру се раздвижиха.
— С-съжалявам.
Това беше първият път в живота й, когато виждаше великият Ру, Кае на Итрай, онемял. Това беше първият път, в който той се извиняваше за нещо.
Ру се намръщи.
— Толкова си различна сега. Седмиците тук, на Земята, са те променили.
— Различна съм. Промених се към по-добро, Ру. — Говорейки за експериментите… — Опитвал ли си се да ме превърнеш в демон?
Ру се взря в нея за миг и после се изправи на крака.
— В известен смисъл. Изпълних те с другите три елемента, но никога не успях да те накарам да ги използваш заедно.
Клеър се изправи.
— Защо искаше да ме научиш на това?
Ру сви рамене.
— Беше близо до демонската магия.
— Но не е точно демонска магия — заключи Клеър.
Ру поклати глава и вдигна очи, за да срещне погледа й.
— Ти си аемон, не дааемон. Не притежаваш истинската ни кръв, което значи, че не носиш у себе си нашата истинска сила.
— С изключение на елиума.
— Това е различно. Формиран е така, че да можеш да го носиш.
— Вкоренило се е в седалището на магията ми. Успях да изолирам по-голямата част, но има нишки от елиума, прилепващи към него. Никой не можеше да извади оръжието от мен, без да ме убие. Нито дори Теван и Кай.
Ру поклати глава и се усмихна.
— Ти не разбираш. Това е, защото…
Нещо в коридора извън библиотеката експлодира. Сградата се разтърси и мазилката над тях започна да пада. Адам я придърпа в ръцете си и покри главата й в опит да я предпази. Магията пулсираше дълбоко през костите им.
Демонска магия.
— Те са тук — ненужно каза Изабел от другия край на стаята.
— И са бесни — довърши Клеър.
Ру мина гневно покрай тях, към вратата. Имаше шанс Теван и Кай да не знаят, че Ру беше пристигнал.
Щяха да бъдат изненадани.
Клеър се отскубна от ръцете на Адам и последва Ру навън в коридора. Теван стоеше с гръб към Кае на Итрай. Обърна се. Ако можеше да запази изражението на лицето на Теван за спомен, щеше да го направи.
— Мислиш, че си дошъл да вземеш елиума — каза Ру на аемни. — Но ще получиш далеч повече, отколкото си очаквал.
Теван отговори с атака.
Демонската магия мигновено се заби в стените на коридора и Клеър се оказа дръпната обратно в библиотеката насила от Адам. Отвъд вратата силата пулсираше и цареше разрушение.
Друг порив на магията ги накара да паднат на пода. Книгите от рафтовете около тях се плъзнаха и се удариха в твърдата дървесина. Бутилките в количката с алкохол на Томас затракаха, докато една от тях не се счупи в стръмен водопад от кехлибарена течност.
— Домове, ще ми се Ру да не беше дошъл сам — промърмори тя. — Бихме могли да използваме още няколко Итрай.