— Това повдига въпроса. Къде е Кай? — изрече Адам близо до ухото й.
— Вероятно ме търси.
— Хайде. — Той я издърпа на крака и изтичаха до Томас и Изабел, които стояха прилепени до бюрото на Томас под силата на битката отвъд вратата на библиотеката. Двама дааемон в разгара на конфликт бяха като война, включваща оръдия.
— Трябва да изведем Клеър от тук, преди Кай да се появи. Не вярвам Ру да задържи двама Атрика наведнъж. По дяволите, изобщо не вярвам на Ру и не мисля, че ти му вярваш. — Адам кимна с брадичка към единствения друг изход — големият прозорец в далечния край на стаята, който гледаше към градините на Сборището.
Томас погледна към Изабел, друг порив на магията дойде отвъд вратата, разтърсвайки стаята.
— Защо не? Няма да го чупят за пръв път — изкрещя Изабел над врявата, свивайки рамо.
Стаята се разтресе отново и всички сграбчиха бюрото. След като премина подобният на земетресение трус, Адам вдигна стола на Томас, отиде до огромния прозорец от пода до тавана и го хвърли.
Стъклото се разби и се посипа по пода.
— Това не беше изтънчено, но беше ефективно — промърмори Изабел до Клеър.
Такъв беше Адам.
Адам вдигна дълъг предмет — някога Томас беше отбелязал, че е античен бастун — и го използва, за да се отърва от всички останали късове стъкло. След което сграбчи одеяло, провесено върху едни от столовете и го постла над прага.
Адам протегна ръка към Клеър.
— Хайде, да вървим.
Тя отиде до него и той й помогна да излезе през прозореца. Томас и Изабел ги следваха плътно. Пореден порив сила разлюля къщата.
В далечината можеха да видят магьосниците на Сборището, изливащи се от сградата, някои кашлящи и имащи проблеми с дишането.
Домове, Сборището! Два демона в битка можеха да изравнят мястото със земята.
Клеър хвърли поглед към втория етаж.
— Ами Тео? — Тя спря внезапно. — Ранен е от битката в хижата. Не е в състояние да излезе.
— Повярвай ми, Тео е способен да се грижи за себе си, дори когато е ранен — каза Томас, заставайки до нея. — Но ще отида отпред, за да помогна на всеки, който може да има нужда. Адам, заведи Клеър на безопасно място. — Той тръгна към сградата.
— Няма да ходиш никъде без мен, Томас — изрече Изабел, крачейки след него.
Адам дръпна Клеър напред към силно залесената област, заобикалящата Сборището.
— Хайде, искам те далеч от тук. Кай вероятно е там, търсейки те, и не те искам наблизо.
Те се отдалечиха от Сборището, спирайки до най-далечната страна на сградата, близо до консерваторията. Беше красива сутрин, спокойна. В такъв контраст с битката, вихреща се в сградата.
Една жена, държаща бебе, се появи от другата страна на стъклото, от вътрешната страна на консерваторията. Тя кашляше, вероятно от дима, причинен от пламъците от битката на дааемоните. Поривите на въздушната магия издухваха дима, но понякога я обезсилваше.
Клеър посочи.
— Мира е там вътре.
Адам проследи пръста й, фокусира се и изрече:
— О, мамка му. Трябва да ги измъкнем от там. — Той изтича към вратата, водеща към двора, но беше заключена.
Мира ги видя и изкрещя нещо неразбираемо, размахвайки отчаяно свободната си ръка. Не, връщайте се! Добре съм! Думите прозвучаха във въздуха около тях, дезориентирайки Клеър за момент. Мощна въздушна магия. Кай е тук вътре с мен.
31
Нещо издаде звук зад Мира и тя се обърна към него. През дима. Клеър можеше да види една тромава фигура да се приближава към Мира и бебето в ръцете й.
— По дяволите! — Адам предизвика огнена вълна и разтопи ключалката на вратата. — Клеър, махни се от тук. Бягай! Ще помогна на Мира, но ти трябва да тръгнеш веднага!
Твърде късно, макар че тя никога нямаше да избяга.
Кай я забеляза и закрачи към вратата. Мира стисна бебето Ева с една ръка и призова сила, насочвайки я към Кай, но той я отклони с едно махване на ръката си и продължи да се приближава. Мира се препъна назад и почти падна. Плачът на детето й достигнаха до ушите на Клеър, когато Адам отвори вратата и се втурна вътре.
Адам влезе с гръм и трясък, точно както бе направил в болницата. Вече знаеше как да се бие с дааемон и атакува Кай безпощадно, запращайки нажежена до бяло огнена стена, която накара Атрика да изръмжи раздразнено. Когато Адам бе ядосан, силата му изглеждаше огромна, а сега бе вбесен, вероятно полудял от страх за Мира и детето й, които се промъкваха към вратата.