Клеър издаде звук, който беше наполовина смях и наполовина ридание.
— Знам! Не мога да повярвам! — Закри устата си с ръка и се насили да не избухне в сълзи. Затвори очи срещу внезапното море от емоции.
Беше мислила, че няма семейство, но може би имаше.
Джак я придърпа към себе си и я прегърна силно.
— Бих бил толкова горд, ако наистина си ми полусестра — прошепна дрезгаво той.
Тя се отдръпна от него и избърса очите си.
— Да, ние можем да бъдем двамата магьосници на Сборището с гени на Атрика. — Тя се засмя.
— Да, — каза той съзаклятнически, — не съм сигурен, че се хващам на това.
— Клеър. — Беше Ру. Звукът от гласа му я накара да подскочи. — Трябва да тръгваме сега.
Тя се обърна и последва Мика и Ру извън библиотеката. Адам вървеше зад нея, покровителствен както винаги.
Във фоайето на Сборището, Ру промърмори няколко думи на аемни и порталът заблещука. Това смущаваше магическите потоци, отривайки се в кожите им като котка, и вибрираше във въздуха около тях. Клеър ахна от честотата на вибрациите на портала, докато трепереше и се стабилизира. Магията на Ру беше невероятно силна. Точно затова той беше Кае.
— Как можеш да правиш това? — попита Мика с благоговение. — Как можеш просто да отвориш портал, когато е толкова трудно за Атрика да го правят и е невъзможно за нас да го осъществим?
Мика вече задаваше въпроси, а те дори не бяха преминали.
— Мога да отворя само този портал, защото има огледален образ от другата страна. Аз съм един от малкото Итрай способни да отварят портали, но дори за мен не е лесно. Отнема време и много средства да създадеш път като този.
— Интересно.
— Това е важна част от това, как работи вселената, Мика. Ако беше лесно да се отварят тези портали, щеше да е пълен хаос. Войни, изнасилвания и грабежи. Много смърт. Много разрушения, затова аз имам един установен портал в Иристрай. Всички портали са забранени.
Без повече приказки, той пристъпи вътре. Мика им хвърли поглед, сви рамене и го последва.
Адам хвана ръката й.
— Готова ли си?
— Да се върна тук, да.
Той се усмихна.
— Тогава нека свършваме с това.
Те преминаха заедно.
33
Адам стана от пода и осъзна, че не може да си спомни нищо от времето, когато влезе през портала ръка за ръка с Клеър, до сега. Отърси главата си от замъгляването и се огледа наоколо, намирайки Клеър до себе си. Въздъхна облекчено и се протегна, за да постави ръка на рамото й.
Когато Еразъм Бойл беше скочил с Изабел през своя нестабилен портал миналата година, това я беше поболяло. Неговото пътуване не беше приятно, но не му се беше повдигало по начина, както на Изабел.
Мика вече беше станал и изучаваше стаята.
Клеър стъпи на крака и Адам също се пребори, за да се изправи. Стояха в средата на затъмнена стая. Символи бяха гравирани в набраздения с жилки мраморен под и маси, бе осеяна с високи, гравирани гардероби, опасващи стаята. Бокали и казани стояха върху масите, заедно с висящи от куки и вързани на снопове растения, които Адам не можеше да познае. Растения от Юдай, предположи той.
Богове, той беше на Юдай.
— Това е някаква стая за правене на заклинания, нали? — попита Мика, обръщайки се към тях. Очите му бяха светнали.
— Така е — отговори Ру. — Като жест на добра воля от моите хора към твоите, възнамерявам да ти предложа един подарък, Мика.
Вратата се отвори и един висок, облечен в роба мъж… демон… влезе. Той имаше гъста черна коса, сини очи и издължено лице. В ръката си носеше дебела книга.
Мъжът кимна на Клеър и тя му кимна в отговор.
— Това е Домин — каза тя шепнешком на Адам. — Той е Сиари. Един от пазителите на архивите на Итрай.
Домин подаде тежката книга на Мика, който изглеждаше готов да заплаче от радост. Домин заговори на аемни.
Клеър преведе.
— Казва, че това е книга на историята ни. Мисли, че ще намериш много интересна информация в нея.
Мика можеше само да изломоти благодарностите си.
Домин каза още няколко думи на аемни към Ру, преди да се обърне и да напусне стаята.
Ру погледна към Клеър.
— Не искам да си тръгваш, Клеър. — Гласът му трепереше.
Клеър отиде до него и взе двете му ръце в своите.