Моля ви… нуждая се от помощ. Името ми е Клеър и съм в…
4
Адам седеше в библиотеката, стаята, която същевременно и Томас бе приел за свой кабинет, наблюдавайки как Мира крачи пред бюрото на Томас, през раменете й минаваше ярко оцветен слинг, в който се намираше Ева.
— Всички го чуха, Томас — каза Мира. — Всеки един въздушен магьосник останал в Сборището чу молбата, включително и Моли, която има едва доловима сила. — Бяха само трима, без да броим бебето Ева.
Томас се облегна в стола и потърка брадата си.
— Изглежда невъзможно Клеър да е от тази страна на портала.
Адам се изправи.
— Шефе, преди година изглеждаше невъзможно и демон да броди по Земята и да убива магьосници. Трябва да го проверим.
— Може да е капан. От месеци няма следа от Стефан и Дъскоф. Това изглежда като начин да ни измъкнат навън. Трябва да се свържем с Дарън и Елинор и да видим дали са забелязали нещо необичайно.
Чикагското сборище беше най-голямото от сборищата и управляваше целите Съединени щати, но имаше и две по-малки сборища. Онова на Западното крайбрежие, разположено в Сан Франциско, се ръководеше от Елинор Пикънс. Дарън Уесткот ръководеше сборището на Източното крайбрежие, в Бостън.
— Въпреки всичко дължим на Клеър да разследваме — заяви Изабел. Тя седеше на ръба на бюрото на Томас, единствената в Сборището, която можеше да го направи и да не бъде разчленена. — Ако не беше нейната намеса, щеше да умреш на Юдай.
— Наясно съм с дълговете си, Изабел. Просто не искам да се впускам в това неподготвен. Трябва да го планираме.
— Виж — каза Адам, пристъпвайки напред. — От всички ни аз имам най-малко лична история с Дъскоф и съм бил ченге. Вероятно съм най-добрият да се вмъкна. Ще отвлечете вниманието и аз ще я изведа. Ако ме спрат, ще се правя на приятно разсеян.
Изабел подскочи.
— Бил си ченге?
Той се ухили.
— Едно от най-добрите в Чикаго и дори не бях корумпиран. — Адам отклони поглед. — Но това беше много отдавна.
Можеше да усети тежестта в погледа на Изабел. Бяха станали добри приятели, той и Изабел, но той не говореше много за миналото си, с никого. Томас бе общо взето единственият, който знаеше цялата история.
Ева се разрева и Мира я залюля, за да я умири малко.
— Не мисля, че това са Дъскоф. Нито пък някой от останалите въздушни магьосници. Дори Ева го чу. Събуди се от звука и започна да плаче. Зад това стои някаква странна магия.
— Странна магия? — попита Томас. — Как я почувства?
— Необичайна. Чужда. — Мира поклати главата си с дълга, тъмна коса и се намръщи. — Напълно различно, нещо, което никога не съм усещала преди. Дори не мога да я опиша.
— Почти като земна магия, но… променена?
Мира кимна.
— Да, да… именно. Мнооого променена. Наистина, само с намек за земя. Останалото бе просто различно. — Тя направи пауза, мислейки. — Успях да усетя малко вода и огън, и въздух, разбира се… но това е невъзможно.
Томас скочи на крака.
— Клеър е. Трябва да е тя. И въпреки всичко е невъзможно да е изгубена от тази страна на портала без Ру да е наоколо. Запознах се отблизо с аромата на магията й миналата пролет, когато бях затворен на Юдай.
Адам пристъпи напред.
— Тогава ме остави да отида и да я доведа.
— Да — каза Томас — и ще вземем Тео. Той има опит с травмите, а Клеър сигурно е травматизирана, ако е била запратена на Земята по начина, по който звучи.
— Тео не е съвсем най-добрият що се отнася до лични взаимоотношения — отвърна Адам.
— Да, знам, но е адски силен. Той идва.
Светлините проблясваха и потъмняваха. Клеър седеше изправена на стола в болничната си стая, пронизваше я паника. Извън стените на квартирата й, обикновените звуци на отделението се засилиха. Светлините помътняха още веднъж и до ушите й достигнаха викове.
Клеър стана от стола си. Беше сама в стаята. Само Покровителите на Четирите Дома знаеха къде са отвели съквартирантката й.
Крайниците й бяха започнали да треперят леко. Дали Атрика вече бяха направили своя ход? Или магическата нишка, която използва за молбата си за внимание от страна на магьосниците, бе стигнала до ушите на някого от въздушните, както бе възнамерявала? Изглеждаше твърде рано за второто. Бе изпратила съобщението си едва предната нощ. Със сигурност не можеше да са толкова близо или да организират спасяване толкова скоро. Не и ако бяха малобройни и толкова слаби, колкото бе започнала да подозира.