Адам обръщаше внимание на жените. През цялото време.
Дори докато беше дълбоко и безумно влюбен в жена си, той ги забелязваше. Никога в живота си не е бил неверен, но никоя жена не беше останала незабелязана. Клеър беше много привлекателна подобно на фея. Бе малка, което мигновено го караше да иска да я защитава.
Стомахът му се стегна. Зачуди се какво ли е трябвало да изтърпи през живота си. Не може да е било лесно да оцелее като единствената магьосница на елементите на Юдай.
Очите й се отвориха, за да срещнат неговите в огледалото за обратно виждане. Погледите им се уловиха, сключиха се. Адам почти попадна под мощта на сините й очи. О, имаше много в тази жена… много повече от видяното дотук.
— Близо са — прошепна тя. Гласът й в тишината изпрати тръпка по гръбнака му.
Тео се изпъна и Адам застана нащрек, зървайки бавно движещите се фарове на кола по пътя зад тях, едва видима през шубрака.
— Мамка му — промърмори той. Предизвикваха ги. Демоните знаеха, че са изчезнали в гората. Колата подмина бавно и той издиша въздуха, който бе задържал.
После колата спря.
Клеър се обърна на седалката си, за да погледне през листата. Не можеха да видят нищо освен ивици светлина, но тихото бръмчене от двигателя на джипа достигна до ушите им.
Автомобилът се върна малко назад и застана на пътя успоредно на тяхната позиция.
— Вън — каза Тео с тих, гробовен глас. — Трябва да излезем веднага.
Беше прав, Адам нямаше къде да премести колата. Бе заложил всичко в тази игра на покер, опитвайки се да блъфира. Очевидно бе загубил.
— Да.
Отвориха вратите внимателно и се изплъзнаха навън. Клеър грабна ножниците на мечовете им и ги подаде на Адам и Тео, щом излязоха от колата. Зад тях, двигателят на джипа изгасна.
Листа и мъртви растения хрущяха под краката им, докато си проправяха път през мрака. Студеният въздух целуна кожата им, а дъхът им излизаше бял в ранния пролетен въздух.
Когато клекнаха зад някакъв храст, Клеър потрепери до Адам. Той канализира малко топлина, седалището на магията в центъра на гърдите му пулсираше леко, и я изпрати през ръцете, дланите и гърдите си. След това придърпа Клеър към себе си, обгръщайки я в плътна прегръдка. Отначало тя застина срещу него и започна да се дърпа, но после се разтопи до тялото му като размекнат восък от свещ.
Още стъпки по мъртвата зимна земя на Уисконсин. Демонски стъпки. Приближаващи се все повече и повече.
Неподвижен, с Клеър в обятията си, Адам гледаше през храста, когато демоните наближиха колата. Единият сложи ръка върху багажника. Другият, високият и рус, приближаваше откъм страната на шофьора.
Отдръпвайки се от Клеър, Адам се изправи и изстреля огнено кълбо към резервоара на колата. То я удари в нагорещена до бяло експлозия.
Деветдесет хиляди доларовата кола на Томас избухна, а демоните заедно с нея.
— О, Домове? — въздъхна Клеър, изстрелвайки се на крака до него.
Адам не знаеше какво общо имат домовете с каквото и да било.
Тя се сви до него, прикривайки очите си от яркостта на огъня, а Адам я задържа близо до себе си, предпазвайки главата й с ръка.
Устните на Тео се извиха в необичайна усмивка.
— Добър изстрел. Не знам как ще го приеме шефът, но изстрелът си беше добър.
Адам се ухили доволно.
— Мерси. Да се надяваме само, че глупаците са оставили ключовете в джипа. Иначе ни очаква дълга разходка.
Усмивката на Тео стана по-широка.
— Не. Мога да я запаля с жиците.
Адам му отправи кос поглед и се присмя:
— Брей, Теодосий Уинтърс, не думай! Шокираш ме!
Очевидно краткото многословие на Тео бе приключило. Той просто закрачи напред, към опечените демони.
Адам и Клеър го последваха. Трябваше да се махнат от тук, преди някой да забележи пожара.
Когато заобиколиха автомобила, Адам засили огъня. Не искаше да остави нито следа от тази кола, която да отведе обратно до Томас Монахан или Сборището.
— Боже, демонската магия е отвратителна — каза Тео. — Надявам се никога повече да не помириша тази гадост.