Адам се метна на задната седалка, внимавайки да не промуши Клеър с меча си. Тео форсира двигателя и гумите заораха земята. Запулсира магия и те се изнесоха бързо. Тео бе променил земята под джипа, уверявайки се, че ще се измъкнат от там възможно най-бързо. Гумите се удариха в паважа, изсвириха и потеглиха.
Адам легна напряко на седалката, провесил се през скута на Клеър.
— По дяволите! — Той хвърли меча на пода на автомобила. — Мамка му!
— Ще ги спипаме, Адам — каза Тео. — Обаче трябва да подберем времето и мястото. Помниш какъв беше първият.
Адам се надигна до седнало положение с помощта на Клеър. Озова се взирайки се в лицето й, само на един дъх разстояние от устата й. Очите й се разшириха леко и дъхът й се накъса. Той се намести в седнало положение до нея.
— И двамата бяха убийствено яростни — тихо каза тя. — Силно подозирам, че вече са се инжектирали с каплиум, който ги предпазва от алергията им към мед. Не можеш да ги победиш сам, Адам. Даже не и с помощта на Тео.
— Какво изобщо представлява каплиумът?
— Това е смес от съставки, всъщност е отвара, която се приготвя. Само съм чувала за нея, но не знам как да я приготвя. Итрай унищожиха медта, която намериха, така че каплиумът не е нещо, което използват всеки ден.
Адам се взираше навън през прозореца към преминаващия пейзаж. Тео ги връщаше на магистралата.
— Как се убиват тези неща?
— Изабел направи правилното нещо. Инжектирането на мед директно в кръвоносната им система върши работа, макар че може да е бавно, в зависимост от количеството каплиум, което са поели. Обезглавяването върши работа, взривяването им на микроскопични парченца върши работа.
— В общи линии абсолютно унищожение. Рани, които не могат да излекуват. Безсмъртни са, копелетата. Защо не може ние да имаме малко от тази божественост, питам те аз? — Той потърка устата си. — Дявол да го вземе, трябва ми цигара. — Пръстите буквално го сърбяха за една.
Тя кимна.
— Има други защити, магически. — Тя направи пауза. — Трябва да отида на някое безопасно място. Трябва да проуча новата сила в мен. След като направя това и се уверя, че мога да използвам безопасно магията си, тогава ще имаме защита срещу тях.
Той извъртя глава и я огледа в тъмнината на колата.
— Да те закараме на безопасно място е главната ни грижа.
— В такъв случай там направи правилното нещо. Ако беше останал да се биеш и двамата щяхте да сте мъртви, а те щяха да са ме хванали.
— Искат да извлекат магията, която е в теб?
— Тук имате едно нещо, нещо наречено кокосов орех?
— Да.
— Искат да ме счупят като кокосов орех и да изпият млякото вътре.
Той се намръщи.
— Това е доста описателно.
Тя сви рамо.
— Това е истината. Магията ми е като ядката на кокосовия орех, а това, което ми е дал Ру, каквото и да е то, е като млякото. Проблемът е, че на места млякото се е просмукало в ядката. Трябва да проуча тези места, да опитам да извлека млякото и да го изолирам.
— Биха те убили, опитвайки се да вземат магията на Ру, нали?
Тя трепна.
— Просто ще отхапят от ядката, за да се доберат до млякото. Да, биха ме убили. — За момент тя потъна в тишина, а главата й увисна леко. — Така или иначе не знам да има начин да извлекат чуждата магия от мен, без да ме убият.
— Теорията на магията не е силната ми страна, но имаме Мика в нашия отбор. Ако някой може да намери начин, то това е той.
Тя не каза нищо в отговор, така че той се протегна и пое крехката й, топла ръка в своята. Седяха в мълчание, докато Тео се добра до магистралата. От противоположната посока полицейски коли и пожарна бързаха към изхода, с виещи сирени. Някой бе съобщил за пожара.
Колата, която караха, без съмнение бе крадена. Адам не бе имал възможност да провери номерата, но се обзалагаше на всичко, че са от Илинойс. Шофьорът, предположи той, вероятно отдавна беше мъртъв. Скоро трябваше да се отърват от тази кола и да намерят друга. Нямаше начин да изминат целия път до Минесота с тази. Беше твърде рисковано. Адам не каза нищо на Тео. Той вече знаеше какво трябва да сторят.
Той хвърли поглед към Клеър. Пръстите й все още бяха преплетени с неговите и ръцете им лежаха на седалката между двамата.
— Като тук ли е?
Тя го огледа в тъмнината.
— Юдай? Различен е. По-малко хаотичен. Всичко тук изглежда голямо и… тромаво. Тук е студено и всички сгради са остри. — Тя погледна през прозореца. — Хората тук също са остри, толкова емоционално противоречиви. Някои са услужливи, като теб и Тео. Повечето… — Тя поклати глава. — Не мога да го обобщя. Тук съм само от няколко дни.