— На втория си ден тук ядох някакви жълти кексчета с пълнеж. Хубави бяха.
— Туинкис?
Тя сви рамене.
— Може би. — Мръщейки се, тя отхапа от сандвича си и сдъвка, докато Адам чакаше реакцията й.
Клеър затвори очи за момент и въздъхна, изражение на възторг премина през лицето й.
— Това е страхотно.
Адам не можеше да спре бавното плъзгане на погледа си по плътните й устни, извивката на брадичката й, водеща към шията, и начинът, по който дългите й мигли се спускаха върху бузите.
Тя му се усмихна.
— Ако това е нездравословната храна, дайте Динг Донг насам!
Адам се ухили. Богове, тя беше сладка. Опитваше се да не гледа на нея сексуално, беше неин защитник и всичко останало. Обикновено вероятно не би се притеснявал толкова, но Клеър бе различна. Изглеждаше толкова невинна, нова в този свят. Разбира се, не беше. Тя бе зряла жена в началото на тридесетте. Жена, която до сега бе виждала и чувала неща, които той до такава степен не можеше да схване, та чак не можеше да си ги представи.
Зачуди се дали Ру някога й се бе натискал. Юмруците на Адам трепнаха при самата мисъл. Зачуди се дали някога бе правила демонски секс, доброволно или не.
Нямаше тактичен начин да зададе този въпрос.
— Динг Донгс — поправи я той.
— Какво? — Тя примига с дълги, тъмни мигли и кръстоса крака. Днес й бяха взели малко дрехи, така че носеше чифт нови дънки. Тя се ухили. — О, да. Съжалявам.
Бе започнала да се отпуска. Това беше добре. Не беше добре, че и той бе започнал да се отпуска и причината нямаше нищо общо със способностите му. Наблюдава я как излапа сандвича и на практика облиза чинията.
Той прочисти гърлото си.
— Най-добре поне да се опитаме да поспим тази нощ. — Той отхапа още една хапка от сандвича си.
Клеър бутна празната си чиния към него и се взря надолу в нея.
— Относно това. — Тя си пое въздух. — Не съм се наспивала добре, откакто бях изтикана през портала. Е… ако не броиш случаите, когато бях припаднала или упоена. — Устните й се извиха.
— Какво мога да направя, за да ти помогна? — попита той с пълна уста.
Тя вдигна поглед.
— Спи с мен.
8
Адам се задави с хапката от сандвича си и се закашля.
— Ъ, какво имаш предвид?
— Откакто навърших осем, спя на пода до леглото на Ру. Всяка нощ. Не съм свикнала с легла или да спя сама. Имам кошмари.
Клеър. В спалнята му. Когато той вече се бори с неуместното привличане към нея? Не беше чак такъв неконтролируем простак, че да не може да й устои… поне не мислеше така. И все пак не беше най-добрият възможен сценарий.
— Не мислиш ли, че кошмарите ти може да имат повече общо със ситуацията, в която се намираш, Клеър, а не толкова с начина ти на спане?
Тя стисна устни.
— Не.
Той въздъхна.
— Виж, няма начин да те оставя да спиш на пода. Изобщо какво не му беше наред на този Ру…
— Нищо! — изстреля тя. — Просто там нещата се правят така.
Той се вторачи в нея за момент, чудейки се как още се вършеха нещата там. Адам искаше да я попита за Ру и дали някога се бе възползвал от нея, но не я познаваше достатъчно добре, за да попита. Не беше негова работа, макар че ръцете му се сгорещяваха от гняв при мисълта, че тази жена е била насилена от някоя демонска отрепка.
— Виж, тук нещата не се вършат така, ясно? Ще преместим един от двойните матраци в моята стая и ще спиш на него. Няма начин да те оставя да спиш върху твърдия, проветрив под на тази стара къща.
— Но…
— Няма начин. — Той използва интонацията си на ченге. Не я беше използвал от много, много време.
Устните й се притиснаха за момент.
— Може да опитам.
— Повярвай ми, ще свикнеш да спиш на легло. Много по-удобно е. Може ли да попитам защо те е карал да спиш на пода, Клеър?
Предполагаше, че е за да й покаже, че е незначителна. Адам искаше тя да го каже. Това беше първата стъпка в пробива на тази глупост със Стокхолмския синдром.
— Магията. Дори през нощта експериментите му действаха в мен. Спях върху възглавница, не върху пода, но това ми позволяваше да бъда на правилната височина, за да може той да се събужда и да прави промени, докато аз спя.
Адам задържа коментара на върха на езика си и кимна рязко. Мътните го взели, да спи в стаята му май все пак беше добра идея. Все още не знаеха дали демонското дуо ги беше проследило магически от Чикаго или не. Вероятно беше най-добре да спи близо до един от тях, в случай че се появяха през нощта.