Той кимна.
— Давай да преместим леглото тогава.
Действайки заедно, задачата беше изпълнена бързо. Адам знаеше, че Тео би приел погрешно идеята, защото Адам имаше определена репутация сред магьосниците. С това щеше да се занимава утре. Тази нощ имаха нужда от малко почивка.
Адам излезе от банята, търкайки косата си с хавлия. Едва бе успял да си спомни да облече тениска и да обуе чифт боксерки, преди да излезе. Обикновено не носеше пижама в леглото. И все пак вероятно беше най-добре да го прави тези дни. Не искаше да изпитва преживяването да се бие с демони на голо.
Клеър седеше на ръба на леглото си, с гръб към него. Само бе надянала нощница през главата си. Той получи прекрасна гледка към нежния й, кадифен гръб, преминаващ в кръст, който всеки мъж би искал да захапе. Зърна извивката на гърда и проблясък на хубаво, розово зърно, преди платът да я обгърне.
Той спря рязко, хавлията едва не падна от внезапно отпусналата му се хватка.
Маааамка му.
Без да знае, че той е там, Клеър се взираше през големия прозорец зад двойното легло. Сега беше тъмно, но през деня той гледаше към частен заден двор с много дървета и малко изкуствено езерце, изобилстващо от златни рибки. Изразът на лицето й бе толкова отчаян, че Адам напълно забрави за секс… за момент. За него това означаваше много.
— Хей, добре ли си? — Той пусна хавлията върху някакъв превзет, тапициран в червено и черно стол и се приближи към нея. — Не се познаваме много добре, но съм много добър слушател.
Тя се изтръгна от унеса си, за да го погледне. Той много се постара да игнорира черната къдрица на рамото й и как подскачаше на букла, когато се движеше.
— Толкова съм объркана. Това ли е изразът? Разтревожена съм. — Гласът й звучеше натежал от емоции. — Липсва ми Юдай, можеш ли да повярваш?
— Това е единственият дом, който си познавала някога. Не мисля, че е странно, че се чувстваш малко изгубена тук.
Тя започна да жестикулира с ръце.
— Да, но в общи линии там бях робиня. Такава, с която се отнасяха добре, но все пак без свобода, без избор. Отказан ми бе животът, който бих имала тук — нормално детство, нормално образование, първата ми кола, първото ми гадже. — Слаба усмивка трепна на лицето й. — Динг Донгс. Част от мен наистина се радва да е тук, защото това е домът ми, но имам чувството, че не се вписвам. Чувствам се сякаш съм създадена за Юдай и това е единственото място, на което ще се чувствам удобно.
— Искаш ли да се върнеш?
— Исках. Исках да се върна, когато отначало дойдох тук. — Тя се поколеба и поклати глава. — Сега… не. Но това не пречи да ми липсва.
— Клеър, ти си само на тридесет и една, нали? Имаш доста години да наваксаш всичко, което си пропуснала.
— Доста? Не трябва ли да е много? Много години, за да наваксам всичко, което съм пропуснала.
— А? — Той повдигна вежди. — Да не си учителка по английски?
Тя поклати глава.
— Съжалявам, само изяснявам. Майка ми ме научи на езика и беше много придирчива.
Майка й. Интересно.
Междувременно лицето на Клеър бе станало безизразно и по начина, по който бе отместила поглед от него, при споменаването на майка й, бе ясно, че не трябва да я притиска. Обаче щеше, веднага щом усетеше, че може.
— Да, добре. — Той въздъхна и прокара ръка през късата си, влажна коса. — Не получих точно най-доброто образование, нали знаеш? Роден съм и съм израснал в Сисеро, предградие близо до Чикаго, от самотна майка, която нямаше пари да ме изпрати в колеж. Възможно най-скоро се присъединих към полицията. — Почти стигна до обяснението какъв късметлия е бил, че съпругата му е била великолепна и е изкарвала много пари, но се спря.
Никога с никого не бе говорил за жена си. Усещаше, че с Клеър е важно да е малко по-открит. Клеър се нуждаеше от лична връзка с някой като него — аемон. Обаче приказките за Елиза причиняваха твърде много болка.
Погледът й бавно го обхождаше, сякаш го забелязваше за първи път. Имаше сексуална възбуда в очите й, която мислеше за невъзможна само преди миг.
Е, здравей…
Тогава, така бързо, както се беше появила, тя изчезна.
— Както и да е, що се отнася до опита в живота — тя се обърна — може би. Зависи колко съм пропуснала.