Той седна на леглото си, само на няколко фута от нея. Не искаше да нахлува в личното й пространство. Добре, това не беше вярно. Много искаше да нахлуе в личното й пространство, затова се държеше на разстояние.
— Сега си тук, Клеър, където ти е мястото. Няма да позволим на никого да те отведе обратно там, ако ти не го искаш. Нито на тези шибани демони, нито на Ру, нито на никого.
Огънят на това убеждение прогори тялото му, когато изрече думите. Не бе осъзнал колко много значи за него това да я защитава, докато не го каза.
— Ще ми се да го вярвам. — Тя отмести поглед. — Но не разбираш колко са силни. Ру ще стигне до края на този свят, за да си върне магията, с която ме зареди. Съдбата на Итрай и на останалите дааемански видове зависи от това.
— Да. Е, не ме плашат. Преследвал съм и по-ужасни неща до края на този свят.
Тя погледна обратно към него. Той мислено се препъна и пропадна в сериозните, красиви, тъмни езера на очите й.
— Не. Не си.
Клеър случайно видя как Адам плъзва дългото медно острие под възглавницата си, преди да изключи осветлението. Наистина ли мислеше, че това ще проработи срещу тези Атрика?
Тя се взираше в сребристата лунна светлина, обезцветяваща равнините и вдлъбнатините по мускулестото му тяло, изтегнато без завивка върху леглото над нея.
Разбира се, макар че се подиграваше, тя знаеше точно къде в стаята се намираше медното острие — набутано между леглото на Адам и нощното шкафче. Ако Атрика се появяха посред нощ, това щеше да е първото нещо, което да вземе.
Поне докато не овладееше магията си. Ако овладееше магията си.
На леглото над нея, Адам се намести по гръб и простена. Дълбокият, мъжествен звук се изстреля през тялото й като куршум. Адам бе интригуващ.
Клеър стисна плътно очи. Какво, в името на Домовете, не й беше наред? Не можеше да обикаля наоколо, заинтригувана от всеки мъж, когото срещне.
Вярно беше, че не бе имала достатъчно романтика в живота си. Всъщност почти не бе имала. А първият — и последен — път, когато бе правила секс, завърши много, много зле. Кърваво зле. Отвращението й се надигна при спомена.
Може би, след като бе имала такава липса на контакти от такова естество, тя бе леко повлияна от всеки мъж, когото срещаше. Тя се намръщи. Добре, това не беше вярно. Беше влязла в контакт с доста полицаи, доктори, санитари и други мъже, откакто Ру я бе запратил през портала, и не бе привлечена към никой от тях. Не мислеше за Тео по този начин, макар че физически изглеждаше много добре. За сега само Томас и Адам й бяха въздействали така.
Томас бе забранена територия. Знаеше го твърде добре, бе спасила живота му и го бе пратила у дома от Юдай, при Изабел. Плюс това беше женен.
Така или иначе Адам я интригуваше повече.
Когато бе в началото на двадесетте, тя копнееше за секс. Повече от всичко друго желаеше да почувства кожата на някой мъж да се плъзга по нейната, дъхът му върху гърлото си, устни върху корема, бедрата и гърдите си. Всяка нощ си фантазираше, докато накрая едва функционираше през деня.
Криеше желанията си от Ру, който щеше да й каже това, което тя вече знаеше — бяха само хормони. Глупави вещества в женското й тяло я подтикваха към размножаване. Връщане назад към пещерните дни за подсигуряване оцеляването на видовете. После Тай бе показал интерес към нея, откликвайки на всичките й плътски желания.
Тай бе страхотен мъж. Дааеман от вида Сиари, той знаеше толкова много за света, научи я на толкова много. Водеха дълги разговори и прекарваха възможно най-много време заедно, без да бъдат разобличени от Ру или от някой друг.
Тя се бе влюбила в Тай, макар да знаеше, че връзката им не може да стигне до никъде, не и наистина. Противоречеше на всяка културна норма на Юдай и Тай рискуваше много само като дружеше с нея… не толкова правейки секс с нея.
Той бе рискувал всичко и бе загубил.
Тя стисна плътно очи, обмисляйки промяната на посоката на мислите си. Бе толкова отдавна, че едва помнеше какво е да прави секс. Бяха изминали пет години откакто бе била с мъж.
След случилото се с Тай, тя бе изключила сексуалността си. Просто я бе спряла. Не бе имала друг избор. Пристигането на Томас я бе пробудило за живот отново, но Адам бе този, който наистина събуди любопитството й.
Какво ли би било чувството от кожата на Адам върху нейната? Какъв ли вкус би имала устата му? Какви ли биха били извивките и твърдите равнини на тялото му под изучаващите й ръце?