Домове, беше толкова глупава! Точно сега имаше по-важни неща от секса, за които да се тревожи. Трябваше да изключи глупавите си, първични желания за сега — отново — и да се концентрира върху оцеляването. Утре щеше да започне да подрежда бъркотията в себе си и да разплита нишките.
Проклет да е Ру за това, което й причини!
Тя бе лоялна към него от момента, в който майка й умря, и бе оставена на неговите грижи… с изключение на няколкото малки бунта и скорошния голям, когато помогна на Томас да избяга.
Клеър разбираше, че Ру никога не бе изпитвал чувства към нея, не и както би ги изпитвал аемон, но през всичките тези години се отнасяше към нея с внимание и разбиране. Естествено, имаше някакво уважение към нея. И все пак, когато бе запратил в нея онази мълния от магия, той не се бе поколебал. Даже не мигна.
Вярно беше, че не бе имал избор. Ако подозрението й за магията в нея бе правилно, това би означавало края на останалите три дааемански вида, ако Атрика придобиеха контрол над нея. И все пак Ру най-вероятно е бил наясно, че я осъжда на смърт и не го е било грижа.
Мъже.
Тя въздъхна шумно и се преметна, обръщайки гръб на Адам.
9
— Ако ни следят по магически път, значи изчакват по-удобен момент — каза Адам на Томас по телефона.
Беше обаждане по кодирана линия, а такова обаждане щеше да ги опази в тайна от вещерите. За демоните обаче, нямаше шанс. Но Клеър беше на мнение, че, ако демоните наблюдаваха къщата, нямаше да следят телефонните линии.
— Мика откри ли нещо вече за проблема на Клеър? — попита Адам.
Тишина.
— Все още не. Трябва да говори с нея.
— На път е да започне да разучава магията днес. Мисля, че скоро ще знае повече.
— Обади ни се, когато имате повече информация или прати имейл. Има компютър в кабинета. — Томас заговори тихо на някой до него, закривайки с ръка микрофона. — Изабел иска да знае какво представлява тя.
Погледът на Адам се отправи към Клеър. Тя стоеше в кухнята, отпивайки от истински първата си чаша кафе със сметана и захар. Очите й бяха затворени, а мускулите на лицето й бяха отпуснати. Тъмната й коса, разбъркана от съня, се къдреше лениво около раменете й, а миглите й засенчваха перфектната, алабастрова кожа, която никога не бе познавала грима и нямаше нужда от него.
— Великолепна. — Той се зашлеви наум. — Имам предвид…
— Адам. — В гласа на Томас се съдържаше нотка на предупреждение.
Той въздъхна раздразнено и прошепна в микрофона:
— Трябва да си мъртъв, за да не забележиш. Не съм тотална свиня. Забелязах и че е интелигентна. Ако става въпрос забелязах също и че магията й, каквато и да е, е дяволски силна. Щом я овладее, ще бъде сила, с която ще трябва да се внимава. Тя е мечтаното момиче за всеки магьосник.
— Добре. Как се справя емоционално?
— Емоционално? — Той се замисли. — Изглежда малко студена. Трудно е да се каже. Не е като да е открита. Знам, че е объркана, поради факта че Юдай й липсва, и се чувства като чужденец тук. Макар че това е всичко, което знам.
— Имай предвид къде е отраснала. Итрай не са известни с показването на чувства.
— Именно. Мисля, че е трябвало да се научи да потиска доста от това. Както и да е, отпуска се бавно. Мисля, че просто ще отнеме известно време. Освен това се чувства малко не на място, но е готова да опита всички земни неща, които е пропуснала.
Тишина.
— Не й показвай твърде много земни неща, Адам.
— Имах предвид като храна, шефе. — Сега вече беше раздразнен. — Като телевизия. Като бързо шофиране. Като да се забавлява. — Мамка му, може би и секс също. Клеър беше зряла жена и можеше сама да взима тези решения. — Няма да се възползвам от нея. По дяволите. За какъв ме мислиш?
— Мисля, че си Адам Тайрел, който никога не е срещал жена, която да не пожелае.
Бройте го, че е поискал и тази. Виновен по всички обвинения. И все пак бе раздразнен.
— Трябва да вървя, шефе. Имам работа за вършене и демони за разправяне.
— Дръж ме в течение, Адам.
Затвориха и той влезе в кухнята. Клеър все още седеше на бара, отпивайки от димящата чаша кафе, клепачите й бяха натежали от удоволствие. Тя забеляза приближаването му, погледът й трепна към гърдите му, надолу по краката му, а после обратно към кафето й. Интересът беше там, после изчезна.