— Мога да усетя въздушната магия. — Той поклати глава. — Знаеш за привличането, нали? Въздух и огън, вода и земя? Имам предвид, че и преди бях привлечен към теб, но сега е по… интензивно. — Погледът му пламна.
Да, и тя бе усетила. Огънят и въздухът имаха естествено привличане. Сега, когато всичките й елементи не бяха замъглявани от елиума, тя можеше да усети припламването и искрата от срещата на нейния въздух и неговия огън, оглеждайки се един друг, отърквайки се един в друг.
Силите щяха да намерят баланса скоро и принудителното привличане щеше да отслабне, но тя беше сексуално привлечена към него и преди елиумът да отстъпи, така че това правеше нещата още по-крайни.
И, от собственото му признание, той също беше привлечен към нея.
Уау.
Тя вдигна поглед, за да срещне с интерес тлеещото му изражение. С притворените си клепачи, тя му показа точно за какво си мислеше. Потни неща. Плътски неща. Неща за допира на кожа до кожа.
Той прочисти гърлото си.
— Слушай, ако си добре, трябва да си тръгна. Томас би ми сритал задника, ако направя което и да е от нещата, които ми минават през главата.
Адам се премести, за да стане, и тя сложи ръка върху неговата, спирайки го.
— Не си тръгвай.
— Наистина трябва, мразя тази дума, трябва. Грозна е на всеки език.
Той се поколеба, а после се отпусна обратно. След малко, той се протегна и докосна бузата й.
— Уау. Красива, интелигентна, силна и могъща магьосница. Имаш всичко, скъпа.
Тя премига, а усмивката й избледня.
— Мислиш, че съм красива?
— Бъзикаш се, нали? Мисля, че си великолепна.
Бузите й пламнаха.
— Мина много време, откакто някой ми е казвал, че съм хубава.
— Какво не им е наред на тези демони?
Тя се усмихна.
— Те са демони.
— О, да. — Главата му се наведе към нейната и топлината му прогони малко от студа й. — Това е много лоша идея — промърмори той. Погледът му беше съсредоточен върху устата й.
10
— Това е най-лошата идея на всички времена — съгласи се тя. Дъхът й бе леко накъсан и сърцето й бе ускорило ритъма си. Дланите й откриха горната част на ръцете му и ги стиснаха, усещайки издатините и извиването на мускулите му. Сила. Обуздана за момента мощ.
Той се намести отгоре й, притискайки я върху матрака. Погледът му все още обхождаше лицето й, в дълбините на тъмно сините му очи припламваше похот — похот за нея. В този момент Клеър се почувства като най-красивата, най-желаната жена на света — и на двата свята.
— Не трябва да те целувам — промърмори той.
— Ето я пак тази глупава дума.
Той се ухили за миг. Главата на Адам се сниши и устата му се приближи до нейната.
— Ако зависеше от мен, всеки ден бих ти казвал, че си красива. — Думите излязоха като шепот и Клеър усети, че са искрени. Устните му преминаха по нейните, едва-едва, изпращайки през нея вълна на шок от удоволствието.
Клеър желаеше.
О, как го желаеше с всяка молекула на съществото си. Искаше той да издърпа одеялото между тях, да я съблече бавно и да прави любов с нея. Искаше да знае какво е чувството от голите му гърди под пръстите и езика й. Какво ли щеше да е чувството от бедрата му, разтварящи широко нейните? Какво ли щеше да е чувството от пениса му, проникващ дълбоко в нея? Едва си спомняше преживяването.
О, сега си спомни. Тай. Тя се оттласна рязко и застина.
За щастие между тях имаше одеяла и дрехи. За щастие, през всички тези години, тя бе натрупала опит да блокира сексуалността си.
Преди той да има шанса да стори нещо повече от това да докосне устните й, тя го отблъсна, но с усилие.
— Чакай. Ру би те убил и то не в преносен смисъл.
Адам отново се наклони към нея.
— Ру няма правомощия тук. — Той се дръпна рязко. — Или… ти и Ру да не сте…
— Не! — Тя поклати глава. — Той никога не ме е приемал по този начин. Имам предвид, че мислеше за мен като за жена, но бях преди всичко като негова повереница или магически експеримент, отколкото нещо друго. Никога не ме е поглеждал по сексуален начин и аз също никога не съм мислила за него така.