Той простена срещу устните й и обви ръце около нея.
— Отведи ме до леглото — промърмори тя срещу устните му.
Той го направи. Щом я отведе там, той я положи върху матрака и се надвеси над нея, като все още я целуваше. Тя дишаше тежко срещу устните му, докато той разкопчаваше копчето и ципа на дънките й. Топлата му, широка длан се разпростря върху корема й, играейки си с ръба на бикините й.
Той надигна глава малко.
— Значи не си девствена?
Тя захапа долната си устна и поклати глава.
— Добре. Защото девственица не би се справила с нещата, които съм запланувал за теб.
Слава на Домовете.
— Адам, това ми липсваше толкова много. Искам… Искам…
— Да ти помогна да наваксаш за изгубеното време? — промърмори той срещу устата й.
Тя кимна.
— Клеър, специализирал съм се в секса без обвързване. Това е моето нещо. Така е от години. Ако искаш да ти помогна за известно време да се държиш необуздано, бих го направил.
— Звучи добре — въздъхна тя.
Той я целуна отново, като през цялото време сваляше панталоните й.
Тя затвори очи, спомняйки си Тай, спомняйки си последния път, когато мъж я бе целувал така… Картини заляха ума й. Как бе копняла за него и как той й бе давал всичко. Тай беше единственият, освен майка й, към когото бе изпитвала истински дълбока привързаност. Той я бе обичал и тя го бе обичала.
Тогава една нощ Ру ги бе хванал в стаята за тъкане… голи. Гневът му бе ужасен. Бе преминал направо в убийствена ярост, ядосан от това, че Тай не само се бе осмелил да прояви неуважение към сама женска, но към собствената му прислужница.
Домове, онази нощ Ру я бе нарекъл негова дъщеря.
— Как се осмеляваш да обезчестиш Дома ми и дъщеря ми по този начин, Тай! — бе извикал Ру, очите му бяха червени, а зъбите — напълно издължени. — Нарушил си всичките ни закони и сега ще издам присъдата ти.
Присъдата на Итрай бе бърза и брутална. Нищо, което Клеър би казала, нямаше да възпре ръката на Ру.
Клеър се дръпна, спомняйки си клането. Сърцето й бе разбито. Клеър никога не се бе чувствала така самотна, както след като Тай бе убит, нито дори след смъртта на майка си.
Адам се отдръпна.
— Какво не е наред? Плачеш. Целувките ми наистина ли са толкова лоши?
Тя позволи усмивка да трепне на устните й.
— Ако Ру някога разбере, че сме били заедно, ще къса крайниците ти един по един. — Тя направи пауза. — Буквално.
Адам седна.
— Клеър, за мен ли се притесняваш?
Тя се надигна на лакти.
— Да.
— Това е много мило, но и преди съм имал демони, които са искали да ме разкъсат и винаги съм успявал да ги спра.
Тя премигна, гледаше го сериозно.
— Няма да си способен да спреш Кае на Итрай. По-лош е и от Атрика, когато е подходящо мотивиран, когато контролът му не работи и надуши кръв.
— Ру е най-лошия сред лошите, а? Защо ще иска да ме нарани задето съм те докосвал?
Тя стисна устни, мислейки как да формулира отговора си.
— В тяхната култура, бащата е отговорен за женските, докато не си намерят партньор. При никакви обстоятелства не е позволено на мъжете да докосват сама женска. Ако някой го направи, бащата е задължен от честта, да ги изкорми.
— Уау. Винаги съм си падал по опасния секс, но това прехвърля всички граници.
— Уловката е, че не мога да имам партньор. Против законите им е аемон да се събере с дааеман и след като няма мъжки аемони на Юдай… Освен това Ру се обяви за мой пазител, когато станах негова прислужница. В нощта, когато ме хвана с Тай, открих, че това означава, че ме смята за своя дъщеря и, като такава, попадам под закона на тази култура.
— Да знаеш, Клеър, че започвам хич да не го харесвам този. Значи се предполага, че трябва да останеш девствена през целия си живот? И той ще убие всеки, който те докосне?
— Да. Като женски аемон, бях най-беззащитния индивид в културата им и Ру беше много покровителствено настроен към мен. Трябваше да остана недокосната до деня на смъртта си, дори и да не беше честно към мен и аз възнегодувах.
— Но аз не съм демон, Клеър, аз съм мъжки аемон. Ами ако искам да се събера с теб?
Тя се усмихна.
— Да не би да ми предлагаш да обвържа живота си с твоя за вечността? Докато смъртта ни раздели?
— Ъх.
Усмивката й се разшири.