— Тогава не можеш да ме докоснеш. Докосни ме и ще бъдеш изкормен.
— Да, е, не живея на Юдай. Не играя по техните правила. И ти също не трябва, Клеър.
— Ако го бях направила, трябваше да остана недокосната за цял живот.
Той я погледна лукаво.
— А ти не го направи, нали?
Тя поклати глава и прехапа долната си устна.
— Направих нещо по-лошо от това да изгубя девствеността си. Влюбих се в Сиари, един от класата на учените, и той се влюби в мен. Когато Ру разбра…
Адам направи режещо движение през гърлото си.
— Не само това, той…
Той вдигна ръка.
— Разбрах. Колкото по-малко детайли, толкова по-добре.
— Не искам отново да съм отговорна за нещо такова, без значение колко силно искам… това, каквото и да е случващото се между нас.
Адам не каза нищо за момент. След това захвана:
— Предполагам, че ако последната ми любовница е била изкормена заради мен, и за щях да съм малко неспокоен. Но, Клеър, ти си магьосница, не демон. Сега си у дома. Спри да мислиш като жител на Юдай.
— Като аемон, аз съм наполовина дааеман. И играя по техните правила откакто бях на шест, Адам.
— Да, добре. — Адам се наведе, приковавайки я към леглото. Заговори достатъчно близо до устата й, та дъхът му да стопли устните й. — Но мисля, че си струваш риска.
Тя вдиша малко, усещайки как думите му отиват право в душата й. Той наистина го вярваше. Нейната емпатия, идваща от водната й магия, изваждаше това ясно, кристално усещане за истина.
Той постоя така, едва докосвайки я. Погледите им се сключиха и се задържаха. Топлината на тялото му проникваше през плата на дрехите му и в кожата й. Очите му съдържаха чиста топлина, всичко, което искаше да направи, лежеше там, потопено в едва накладения огън.
Нещо дълбоко в гърдите й я стисна. Надигнаха се емоции — негови или нейни, не беше съвсем сигурна. Изведнъж бяха едно цяло. Клеър не бе сигурна къде свършва тя и започва той.
Беше наситено и тялото й отговори. Интимните й части се разгоряха, спомняйки си какво е да са възбудени. Тя леко помръдна на леглото, искайки той да я докосне така, както не бе искала нищо друго преди. Искаше ръцете му отново върху нея, по-интимно този път.
Това бе мъж, който можеше да й помогне да проучи онази страна на женствеността си, която бе пренебрегвала толкова години. Можеше да й помогне да се наслади максимално на живота, докато тя се бореше да запази своя.
Да, това бе добро решение. Това бе мъж, свикнал да прави това за много жени, мъж, който би я използвал така, както тя би използвала него. Идеално. Затвори очи, очаквайки целувката му.
Но тя не дойде.
Очите й се отвориха. Погледът му бавно се насочи съм устата й, докато той се изправяше до седнало положение.
— Колкото и да не искам да прекъсвам това, трябва да кажем на Тео и Томас, че си разделила магиите.
Какво? Преди миг бе готов да разкъса дрехите й. Бе му казала да разкъса дрехите й! Изтръгната от блаженството, тя също седна.
Възстановявайки се бързо и опитвайки се да прикрие объркването си, тя отвърна:
— Прав си, разбира се. Удоволствието не бива да се нарежда преди работата.
Адам задържа погледа й.
— Удоволствието винаги трябва да се нарежда преди работата, Клеър, но не трябва да се нарежда преди опазването на живота ти.
Почувствала се внезапно неудобно заради целия им разговор, Клеър стана и тръгна към вратата.
— Ще отида да кажа на Тео.
Адам се взираше към отворената врата, слушайки разговора на Клеър с Тео в хола. Вярно, че трябваше да споделят информация, щом получеха такава, но точно тази можеше да почака още мъничко.
Бе удобно извинение.
Прибавянето на въздушната й магия бе отворило някакъв шлюз. И преди беше привлечен към нея, но щом раздели магията си от елиума, сексуалното привличане бе избухнало. Не можеше да си спомни да е бил привлечен така към жена, откакто бе с Елиза.
Искаше само да събуе панталоните й, да проучи и подразни всеки прекрасен инч от тялото й, докато виковете й не отекнат достатъчно силно, че да накарат Тео да дотича. Бе толкова, толкова трудно да се отдръпне. Особено когато лежеше там под него, с втвърдени зърна, дишайки тежко, със загрубели и подути от целувките му устни, а очите й го молеха да го направи.
Да се отдаде на страстта в този момент щеше да е погрешно. Изглеждаше като… изневяра. Адам наведе глава. Богове, ама че глупост! И все пак беше така, глупаво или не.