Той носеше чифт протъркани дънки, които — не че отделяше голямо внимание — очертаваха бедрата и задника му много добре. Клеър харесваше сините дънки, дрехи каквито нямаха на Юдай. Особено много ги харесваше върху Адам, когато бяха протъркани на правилните места.
Тя се размърда неловко на стола си, бутайки тежката книга в скута си. Сънят, дори и след три дни, все още се бе вкопчил в паметта й. Все още я караше да потреперва, когато си помислеше за него.
И Адам все още не я бе докоснал.
Фактът, че Адам не я бе докоснал, я тревожеше далеч по-малко от това, че на нея много, много й се искаше да го направи.
Раздразнена, тя отгърна книгата за фотография, която бе отбелязала с палец, преди да я затвори. Тежкото тупване сепна Адам, карайки го да подскочи.
Тя въздъхна.
— Ако можех да отида в Сборището и да работя с Мика, може би заедно щяхме да го разгадаем. Трябва да погледна текстовете, които е получил, но от тук не мога да направя нищо, с което да му помогна.
Адам се отпусна отново и затвори очи.
— Твърде опасно. Ако Атрика не могат да те проследят магически — което явно не могат — логиката казва, че някак наблюдават Сборището, търсят следа за това къде си.
Тя метна книгата на възглавницата до себе си.
— Не ми харесва да имам оръжие в мен.
— Научи ли вече как да използваш елиума? Може би ако се научиш да го отприщваш и насочваш, ще се почувстваш по-малко враждебно настроена към него.
— Все още опитвам. Вчера успях само до толкова да го разбутам, че накрая ми стана лошо. Все едно имам рак в себе си.
— Рак? — Адам отвори очи, спусна дългите си крака на пода и прекоси стаята, отправяйки се към нея. Привличането между въздух и огън, което мощно им влияеше преди четири дни, досега трябваше да е отслабнало. Бяха прекарали много време заедно, дори спяха в една стая. По всички правила магиите им трябваше да са намерили баланса и да прекратят непрестанното докосване и бучене, взаимното въздействие, което бе от толкова сексуален характер.
Да не споменаваме факта, че тя не само имаше въздушна магия в себе си, но имаше и водна магия. Огънят и водата естествено се отблъскваха и трябваше да прекъснат това нещо между въздух и огън.
Но не, не стана така.
Сега, дори няколко дни по-късно, когато Адам се протегна и тя прие предложената й ръка, искри и тръпки преминаха през нея. С Тео, макар че те също споделяха привличането между вода и земя, тя го усещаше слабо и дори това малко привличане бе изчезнало преди два дни.
Адам бе онзи, който събуди тялото й от самоналожената сексуална кома. Адам бе онзи, който заинтригуваше всеки инч от тялото й.
Да, той не бе посегнал към нея нито веднъж след онзи следобед. Не си разменяха нищо повече от страстни погледи или случаен допир на телата в коридора, които караха колената й да омекват.
Очевидно тя бе единствената, която чувстваше привличането, и това нараняваше гордостта й.
Все пак не е като да нямаха време или възможност. По цял ден само упражняваха магия. Тя научи Тео и Адам на номера, за да ги направи по-силни, за да ги подготви за всяка възможна конфронтация с Атрика. Атрика притежаваха естествени щитове срещу магията на елементите, но това не означаваше, че не може да бъде използвана като оръжие, когато е управлявана по определен начин. Да позавъртиш малко снопа от сили на елементите и можеше да бъде доста ефективна срещу дааеман.
Когато не даваше уроци по магия, тя ровичкаше елиума. За съжаление през повечето време й прилошаваше като го прави.
Адам спря пред нея, поколеба се, после я издърпа до гърдите си.
Тя застина и опита да се отдръпне.
— Какво, в името на Домовете, правиш, Адам? — Движението й го накара единствено да я задържи по-здраво. Дъхът й се удари в твърдите му гърди и ръцете й се впиха в широките му рамене.
Тя застина и отчаяно се опита да игнорира това, че тялото й отговаряше на близостта му. Последното нещо, което искаше бе да му достави удоволствието да разбере колко й въздейства. Не и когато я дразни и после я отблъсква напълно. Въпреки думите си, Адам не я намираше за привлекателна в края на краищата. Това беше добре. Домовете знаеха, че досега трябваше да е свикнала да я намират за непривлекателна.